Повече от половината руснаци смятат, че "специалната военна операция" в Украйна (така режимът на Путин нарича подпалената от него война в Украйна) се е проточила, а според една трета военните действия ще продължат над една година. Това са данните от анкета на социологическата агенция Russian Field.
Изследването се е провеждало по метода на телефонното анкетиране между 28 и 31 юли и в него са взели участие 1609 респонденти от осем федерални окръга. Авторите на изследването отбелязват, че резултатите по редица въпроси, свързани с Украйна може да не съвпадат с реалната ситуация, тъй като "руснаците се страхуват да говорят по темата - повишил се е броят на отказите, понижило се е нивото на искреността."
60% от анкетираните руснаци биха подкрепили решение на президента Путин да започне ново настъпление към Киев, но едновременно с това 65% биха одобрили и намерението на президента да спре "специалната операция" и подпише мирно споразумение. Според социологическата агенция подобно противоречие е свързано с нежеланието на обществото да мисли за големи политически проблеми.
В същото време почти две трети от анкетираните мъже (62%) не са готови лично да вземат участие във военните действия в Украйна, ако им се предостави такава възможност. Това е с 6% повече от аналогична анкета, проведена през втората половина на май. Желание да участват във войната са изразили 29% от анкетираните мъже, като по-голямата част от тях са на възраст от 45 до 59 години (37%), докато тези от 19 до 29 години са едва 23%.
Желаещите да помогнат материално на руските военни също не са много - 67% изобщо не са готови да пожертват собствени средства за подкрепа на "специалната операция".
За продължаване на военната операция са 52% от анкетираните, а за преминаване към мирни преговори - 38%.
Според политолога Алексей Макаркин фактът, че повечето руснаци са готови да одобрят две противоположни решения на Путин - за спиране на войната и за началото на ново настъпление може да се счита за израз на доверие към президента. Тук своята роля има вкорененото в руското общество вярване, че "началниците виждат по-добре, ние сме малки хора", а "малкият човек" не разбира много от политика и не иска да разбира, коментира още Макаркин за "Коммерсант".
Той припомни, че когато в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век върху хората, освен личните и битови грижи, се е стоварила и отговорността за техния избор, това е предизвикало психологически дискомфорт у по-голямата част на населението. "Тогава те си мислеха така: Нека властта да каже по телевизора как е правилно да се държим. А властта не казваше. Затова тази част от обществото беше доволна, когато се появи Путин, който пое тази отговорност", обясни Макаркин.
Ето защо сега народът просто се доверява на президента, който "им позволява да не мислят за политика", резюмира политологът.
По-рано стана ясно, че дефицитът на стоки тревожи руснаците повече, отколкото ядрената война. Повече вижте В ТАЗИ СТАТИЯ.
