Американските президентски избори придадоха на отминаващата 2020 година онзи политически акцент, който беше един от малкото можещи да засенчи истерията около световната паника заради COVID-19. Тяхната подготовка и провеждане преминаха под знака на интензивното присъствие на основните кандидати Тръмп и Байдън в социалните мрежи. Туитовете на Тръмп бяха най-следените новини в световен мащаб и генерираха сериозен информационен поток, защото от почти всяко негово изречение световните агенции произвеждаха новина. Тръмп беше и системно цензуриран и блокиран от Twitter, а в разгара на кампанията му се оказа и с хакнат профил. Разбира се, добронамерено - хакерът обясни на света, че е тъпо паролата да ти бъде абревиатура на политическия ти девиз, ако си американски президент. Да, паролата на Тръмп наистина беше maga2020 - от първите букви на Make America Great Again.
Съперникът му Байдън беше далеч по-пестелив и по-прагматичен - обръщаше се основно към гражданите, за да иска подкрепата им, не хокаше медиите и не изпадаше в откровено злобни нападки като своя опонент.
Така или иначе битката беше епична и заема специално място в политическата история на Щатите точно поради неимоверно интензивното ползване на социалните медии, както и поради безпрецедентните нападки, отправяни от действащ американски президент към авторитетни медии и към държавни институции. Тръмп обвини почти всички водещи издания, че фабрикуват фалшиви новини, само защото не аплодираха достатъчно ентусиазирано всяка негова поява и се опитваха да отразяват изборната надпревара обективно.
Но още преди старта на кампанията в САЩ подборът на кандидатите беше частта, която най-много се доближаваше до шоу. Рапърът Кание Уест още на старта предизвика у хората загриженост за психическото му здраве - все пак се кандидатира за президент на Съединените щати, колкото и невероятно да е да спечели - и за Тръмп уж беше така ... Подобен лек уплах създаде и идеята на така и некандидатиралата се Парис Хилтън да боядиса Белия дом в розово. А пък Пийт Бутиджич - първият открито хомосексуален кандидат за президент на САЩ от голяма партия, сам се отказа от надпреварата с аргумента да не се пилеят гласове и да бъде по-лесно преборен Тръмп.
Близо 60 000 туита има Доналд Тръмп, откакто поддържа президентски профил в Twitter. Байдън е почти 10 пъти по-скромен саъс своите 7000 туита, пуснати от създаването на профила му. На него пък му беше спретнат очевидно нескопосан сексскандал, от който засега не остана дори подозрение да е базиран на нещо действително. Ако не друго, предвид и възрастта му със сигурност мнозина се сещат за българската приказка, че меракът си отива последен. Байдън беше атакуван и чрез проверка на бизнеса на сина му, но към момента не се очертава нещо по-сериозно по тази линия - евентуално да има съдебно дело.
Пак със специална роля в американските президентски избори бяха руските тролове. Тяхната намеса в политическия живот на САЩ едва ли е спирала, но по време на тазгодишната кампания ФБР откри отново цяла "фабрика за тролове". Само че спрямо 2016 година това буквално беше нищо.
На фона на предишните скандали с чужда намеса в щатските избори, този път борбата беше институционалицирана - държавният секретар Майк Помпео обяви награда от 10 млн. долара за информация, която показва намеса в американските президентски избори. Не се чу някой да е спечелил наградата. Тазгодишните избори оставиха впечатлението, че скандалите доста бързо се потушават. Така стана с бившия съветник по националната сигурност Джон Болтън, който обвини Тръмп, че е търсил помощ от Китай и че иска САЩ да напуснат НАТО. Подобно скандално твърдение би трябвало силно да повлияе на хода на изборите, но според наблюдателите Болтън просто рекламирал шумно своята книга, в която описва подобни пикантерии.
През цялата кампания двамата кандитати не спираха да мерят и даренията си и всеки да гледа в паничката на другия - нещо, което в България смятаме за наш патент.
Много сериозно влияние изиграха и жестоките сблъсъци след убийството на Джордж Флойд. Той беше задушен до смърт с коляно при арест и това с нова сила откри дълбокото разделение на тема "расизъм" в САЩ, а няколко други случая покрай този с Флойд съвсем сринаха имиджа на властта в очите на мнозина и дадоха попътен вятър в платната на демократите.
След изключително оспорваната до последните данни изборна битка на 3 ноември, в следващите дни нито преброяването на гласовете, нито пък повечето анализатори успяха да посочат безспорен победител. Или поне огромната част от политиците - републиканци отказваха да приемат идеята, че минават в опозиция. Съдебните спорове около щатите Пенсилвания и Уисконсин не дадоха на Тръмп лелеяното удовлетворение, а забавеното преброяване заради чакания по пощата вот сложи категоричен край на неговата кариера като президент.
Десетки симпатизиращи на Тръмп анализатори, основно европейски, говореха през цялото време как едрият транснационален капитал е подкрепил Байдън, включително чрез медийни атаки към Тръмп. Но това нито е за първи път, нито е нещо обичайно в политиката. Още Маркс е установил, че политиката е изражение на икономиката. Или преведено на съвременен език, бизнесът реди и политическата карта.
В края на надпреварата Тръмп изпадна в комичната ситуация да не признава дълго време победата на Байдън и по детински да не иска да напусне Белия дом. Сърдиткото дори заяви, че няма да присъства на официалната церемония, ще отлети на 20 януари с хеликоптер от Белия дом, а през 2024 година ще се кандидатира пак. Заради това му държение от Тръмп започнаха да се отказват дори собствените му конгресмени.
За голяма част от хората на Тръмп неговите безпрецедентни опити да блокира обявяването на изборните резултати чрез съдебни дела предизвикваха неудобство. Съответно от екипа на Байдън не пропускаха да реагират на този разнобой с шумното му тиражиране в медиите.
И въпреки атаките на Тръмп към Върховния съд безспорни доказателства за изборни нарушения не бяха извадени на бял свят. Правосъдното министерство на САЩ и ФБР обявиха, че мащабна изборна измама не е констатирана.
Играта "признал съм - не съм признал" се превърна в нещо като виц в световните медии. Точно като вица за това кой е най-луксозният старчески дом в света - Белият дом.
Какво предстои оттук-насетне - ще видим. Факт е обаче, че и що се отнася до Джо Байдън следва да си спомним друга българска народна мъдрост: "На малко прасенце и на нов шеф не се радвай - не знаеш каква свиня ще излезе". Байдън вече показа, че няма особени поводи да се смята, че вселенската справедливост е настъпила - достатъчно е да видим откъде идват ключовите фигури в администрацията му!
