България е необичайна държава. Политиката ни е реалити шоу – в нея се изявяват всякакви ексцентрични хорица, които правят циркове и обещават какви ли не фантасмагории, просто за да бъдат известни. И срещу скромна субсидия. Имахме си цар, но без да сме монархия. Писахме нова конституция, за да потушим протест. Оригиналност, какво да се прави.
Живеем в театър на абсурда, но се гордеем с принципа: "Тука е така". А когато всички правят нещо, ние правим обратното.
В същото време имаме навика да сме вечно недоволни. Цял живот бленуваме месията, който "да ни оправи" и да получи вечната ни вярност, а вместо него получаваме само майстори на косплея.
Спомняме си началото на пандемията... Как се държаха хората, призвани да ни спасят от страшната и незапомнена криза. Главният "гологлав спасител" и герой на хиляди мемета ни гледаше строго от екрана и ни плашеше, че идва "епидемия с невиждана ярост" и ако не се барикадираме у дома, "яко ще измрем". Описа ни камионите, носещи "чували с трупове", сякаш ни чакат пред вкъщи, така че почти да усетим как се возим в тях. Получи му се, няма спор. Въпросът е за колко време му се получи?!
Гледахме среднощни брифинги, треперейки колко са новите заразени и починали и какво ли още ще ни забранят. Заключиха ни вкъщи, вдигнаха пейките от парковете, не ни пускаха в планината, нито на детската площадка. Не можехме да се виждаме с възрастните ни родители и роднини. На затворените бизнеси обещаха пари, колко ги получиха - нека те си кажат. Депресирахме се - някои от страх, други - от безпаричие.
Обявихме извънредно положение и затворихме всичко при общо 30 заразени с COVID-19. Днес, 12 месеца по-късно, при над 5000 нови случаи за денонощие и близо 10 000 души в болници, разхлабваме мерките. Напук на всякаква логика, защото "хората се уморили".
"Като ластик сме – отваряме и затваряме за по 10-15 дни. Щом хората се уморят – пак отваряме", обясни новата тактика премиерът и обеща управляващите да се грижат за психиката на хората. И всъщност, като се замислим, предвид цялостното развитие на България във всякакви аспекти - на управление, на опозиция, на гласоподаватели, на усещане що е то общество, право и държавност, който и да беше управляващ дали щеше да направи нещо по-различно - ей така, честно казано, като си знаем политическата класа?!
Неизбежно се питаме: колко ли още "ластични" локдауна ще има и докъде ще се разтегнат те? До лятото, до есента или до следващата година? Случайно ли е вдигането на забраните точно преди изборите, или е чисто съвпадение? Питаме се и остана ли ни и една мозъчна клетка по този въпрос, че продължаваме да говорим как в страни със строги рестрикции също има пикове и не искаме дори да помислим, че и там живеят хора, че и там е едно да се обявят мерки, а съвсем друго да се спазват и че вирусът се предава по въздушно-капков път и по аерозолен път - т.е. като си говорим, кихаме и кашляме от близка дистанция. И на Запад няма власт, която да може напълно да ограничи този контакт, а числата само показват колко се спазват препоръките да нямаме такъв контакт! Числата показват кой колко се проваля да излезе от личния си комфорт, за да запази обществото!
На мнозина вече им е крайно противно и директно сменят канала, щом чуят нещо, свързано с коронавируса. А отвсякъде "извират" точно такива новини. Защото реалността, която ни определя живота в най-голяма степен, е точно тази!
Разчитаме на ваксините да сложат край на този кошмар, но много българи не им вярват и забраняват на близките си да се ваксинират. Самозвани експерти ни убеждават, че всичко е измама, няма вирус, а ваксините са опасни и "ще ни чипират". А новините за тежки тромбози, свързани с една от ваксините, не вдъхват особен оптимизъм - колкото и редки да са тези случаи и колкото и да се обяснява, че вероятността да умреш от коронавирус е несравнимо по-висока.
Властта обещава, че ще излезем от пандемията през май-юни, но при бавното темпо на масовата имунизация и отказа на много хора да се ваксинират, кризата сигурно ще се проточи поне до есента, а може и по-нататък. Дали ще издържим здравословно, икономически и психически дотогава? И да не забравяме - коронавирусът е като (бърз) кредит - теглиш и връщаш с лихва. За неразбралите - пускаш го да се разпространява, после за да свалиш нивата надолу, колкото повече си го пуснал, толкова по-дълго трябва да пазиш мерки. Къде е лихвата - явно един и същ срок на пазене на мерки не работи при различните генетични варианти на вируса. Да си знаете ...
Автори: Илия Лазаров и Ивайло Ачев
