Арестуването на Джулиан Асандж не беше особено изненадващо, но остави наистина неприятно усещане. Основателят на WikiLeaks просто отлагаше неизбежното, укривайки се цели седем години в еквадорското посолство в Лондон.
Още в момента, когато WikiLeaks направи разкритията за американски военни престъпления в Афганистан, а впоследствие в Ирак и Сирия, беше ясно че нормалният живот на Асандж е приключил. Същото се отнася и за Сноудън и всеки замесен в тези разкрития. Важно е да се подчертае, че до момента никога никой не успя да осъди WikiLeaks за лъжа или фалшиви новини. Всяко едно разкритие беше подкрепено с документи и няма как да бъде оспорено.
Въпреки това, Асандж е принуден да плати цената на разкриването на истината. САЩ винаги са били изтъквани като пример за демокрация и свобода. За съжаление обаче тази свобода се оказа условна. Свободен си да публикуваш каквото искаш, но не и когато това засяга интересите на американската държава или голяма корпорация.
Тогава ставаш обект на преследване, изфабрикуват ти се нелепи обвинения и брутално се саморазправят с теб. Както под предтекст, че се опитва да опазят мира, САЩ буквално разсипа Близкия Изток. Виетнам, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия - все страни, които американският "пренос на демокрация" превърна в арена на непрекъснати конфликти и пустеещи държави. Именно това е причината и за последвалия мигрантски поток и до редица терористични актове. Но какво да се прави, кой им е виновен, че са се родили в богата на петрол земя?
Неприятната истина, че "бастионът на свободата" всъщност е същинска империя на злото, няма как да остане скрита. Благодарение на хора като Асандж и Сноудън. Спомням си крилатата фраза на Волтер "Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш." Без спазването на този принцип, не може да се говори за никаква свобода и демокрация.
Но да се върнем на Асандж. Той жертва на практика цялото си бъдеще и живот в името на това да разкрие истината. Отказа се от пари, любов, пътувания, свобода и се обрече да доживее дните си в скотски условия.
Готов е стоически да изтърпи затвор до края на дните си в името на идеалите си. Арестуването на Асандж е символично. То представлява арест на истинската разследваща журналистика.
Знаците за това какво ще се случи бяха дадени още с отнемането на телефона, достъпа до Интернет и прекратяването на свободното придвижване на Асандж.
Всъщност отнемането на определени свободи попринцип е ясна подсказка за това, че ще последват и нови. Затова следващият път когато се опитат да ви отнемат нещо, замислете се какво следва. Защото когато няма свобода на печата, наднича сянката на тоталитаризъм, дори когато той да е пременен като демокрация.
Автoр: Тодор Беленски
