Срам. Тази кратичка, но изключително съдържателна дума побира абсолютно всички чувства, с които напуснах снощи (13 ноември) Националния дворец на културата.
Срам ме е от професията ми и от лицата, "които изпъкват". Такава е и Илиана Беновска. Собственик на радио К2 и водещ в Канал 3. В последните години тя и въпросите ѝ гарантират цирка по време на всяка една пресконференция след избори. Масовият зрител може да не знае, но на пресконференциите по света има правила. Журналистът се представя с името си и медията и след това задава един въпрос. Най-много два, по-скоро като изключение.
Това обаче не важи за нея. Тя захапва микрофона и започва да води дискусия с когото си пожелае, колкото време си иска. Снощи дори ябълки раздаваше. Зрителите няма как да знаят, но има и списък на желаещите да зададат въпроси на голяма пресконференция като снощната и сред гилдията има неписано правило, че редът в този списък се спазва. Но естествено И ТОВА НЕ ВАЖИ ЗА НЕЯ. Тя изпраща по 4-5 стажанти на всеки микрофон и така гарантира задаването на "въпросите си". Ето, снощи, например, тя беше по-назад в списъка от мен, репортер на Actualno.com, но до моите въпроси не се стигна, а нейните ябълки видяха национален ефир.
Защо ли толкова се ядосвам, ще кажете. Какво толкова щях да питам?
Щях да питам за реформата. Правосъдната реформа. Тази, която по време на кампания се дъвче от всеки, но стане ли време за действие, тишината е оглушителна. И за жената на новия президент - ген. Радев, щях да питам. Дали той е бил във фактическо съжителство с нея, когато я е назначил за PR на ВВС? Щеше да стане интересно, ако се окаже, че са живели заедно, когато генералът я е назначил за пиар на ВВС - има там един Закон за конфликт на интереси, който го забранява. Щеше да намекне нещо за човека, който стана президент на България и колко спазва правилата. Да, не е нещо особено престъпно, особено за България - прост конфликт на интереси. Но как да разберем има ли го въобще ...
Защо обаче няма време за тези въпроси? Пиарите на партиите и водещите на пресконференциите трябва да знаят, че имат пълното право да изпъдят Беновска от микрофона, ако тя започне с изявленията си. Защото нарушава правилата на професията.
След края на пресконференцията все пак до въпроса за съдебната реформа, до въпроса за правомощията на главния прокурор и смяната на позицията на ген. Радев от четвъртък вечерта до петък вечерта (10 до 11 ноември) се стигна. В изключителна бутаница въпросът беше зададен, а отговорът няма да ви впечатли: Радев щял да изслуша всички мнения, преди да прави реформа, включително това и на главния прокурор. Не стана ясно обаче защо генералът се отметна от позицията си, изразена по време на последния дебат с Цецка Цачева, че е "за" реформа.
Това е тъжната картина на българската политическа журналистика – Беновска минава за нейно лице, прави впечатление на бойна журналистка, на търсеща истината, с неудобни въпроси. И вече си има последовател(к)и, които също като нея се опитват да водят спорове от микрофона и да раздават ябълки, вместо да задават въпроси. Такива ябълки, като в приказката за Снежанка - там знаете кой ги раздаваше. А за нормални, конкретни въпроси, които човек да запомни от началото до края, време няма. Няма време и за нормална държава ...
Автор: Ивайло Анев; Редактор: Ивайло Ачев
