Няколко месеца по-късно основната загадка за "Има такъв народ" започна да се разрешава. В последните седмици едва ли сте чували от Слави Трифонов и сценаристите-политици нещо за Борисов и евентуалното "изчегъртване". Ще чуете други неща: обвинения към "Демократична България" и партията на Мая Манолова. За съжаление, ако не бяха подписани от Трифонов, човек би се объркал и би решил, че идват от ПИК - малко по-обран език, но същото съдържание. Щом Тошко Йорданов намеси "джендърите", нещата изглеждат ясни.
Далеч съм от конспиративните теории, че Трифонов представлява ДПС или дори ГЕРБ, че е много възлов "проект на Доган" и че цялата олелия около партията му е излишна, ако не сме способни да го видим като елементарно задкулисието. Едва ли. Oнези, които бяха протежата на ГЕРБ или ДПС бяха хора, които така или иначе няма какво да губят, а могат само да спечелят, в зависимост от начина си на продаване; това не важи за шоумена или дори е може би обратното. Вероятно става дума за друго - че Трифонов просто иска да бъде опозиция. И саморазправата му с другите "партии от протеста" преследва именно такава цел.
Действително, едва ли някой в "Има такъв народ" е допускал, че властта е толкова близо. Целта там винаги е била опозиционна. Първо с референдум, после с мажоритарни кандидати, после с телевизия и социални мрежи, да атакува по всички фронтове Борисов и патриотите. В повечето случаи това ставаше успешно - нека си припомним за хубави каузи като "Системата ни убива". Ако има нещо сигурно за Слави и сценаристите, то е, че са прекарали в ролята на опозиция последните 20-30 години по един или друг начин. Както политиците на прехода се сраснаха с властта, "Шоуто на Слави" и продължилата го партия е срасната с опозиционните практики. Ще стигна дори по-далеч: не съм сигурен дали така не е по-добре. Както хубаво бе казал един, проблемът на Слави е, че сега трябва да бъде едновременно хъш и чорбаджия. А този проблем, логично, няма решение - трябва да избираш. Съвсем естествено е да избереш това, с което си свикнал и в което си сигурен.
В този смисъл Трифонов излишно е обвиняван в "незряло поведение". Напротив - пречи тъкмо зрелостта, опита, комфорта, който има като десетилетен опозиционер. За силата на тези навици има красноречив пример: в момента Трифонов е опозиция дори в парламентарното малцинство, към което имаше надежди по някакъв начин да управлява. Не мисля, че в това малцинство някой му пречи толкова много, колкото простото обстоятелство, че очаква от него упражняването на власт. По тази причина мостовете не просто се изгориха, а се взривиха веднага с експлозив. И в това няма изненада. Има биографична закономерност.
Остава въпросът: кой тогава ще управлява, като всички конфигурации в парламента вече са невъзможни? Щяхме да търсим отговор, ако той не беше очевиден - служебното правителство. А в далечен хоризонт: превръщането на това служебно правителство в политически субект. Добрата новина е, че този отговор е задоволяващ.
Автор: Райко Байчев
