"Съгласно общоприетите актюерски правила и принципи изплащането на пожизнена пенсия и на срочна пенсия с гарантиран размер се явява несъвместимо със запазването на индивидуалната партида на осигуреното лице, каквато е сегашната законова уредба. То може да се осъществява само на базата на създаване на обща сметка (пул/технически резерви), формирана от средствата на правоимащите лица, при което правото на собственост върху натрупаната в индивидуалната партида сума се заменя с правото на получаване на съответния вид пенсия". Това е записано в мотивите на финансовото министерство за промяна при универсалните пенсионни фондове (УПФ) т.е. втория стълб на пенсионното ни осигуряване, който е задължителен.
Коментар на редактора
Какво всъщност се случва? Неприятните мисли сочат, че предложената промяна на практика обезсмисля идеята всеки осигуряващ се българин да си има пенсия, която сам си е спестил – без да трябва да дели с никого! Нещо съвсем в реда на нещата в крайна сметка.
По принцип това да спестяваш за старини би трябвало да зависи от теб. В България обаче, поне засега, спестяваш и по закон за себе си. Обаче дали Владислав Горанов не е решил, че не е справедливо така, хората да бъдат задължени да се грижат сами за старините си – това да не е гласуване все пак?!
И тъй като сме в България, и тъй като много добре знаем КОЙ ни управлява, при така предложената промяна – както при всяка подобна промяна, няма как да не изпитаме съмнения какво се цели всъщност. Ключово изглежда следното изречение в мотивите към законопроекта за промяна на Кодекса на социалното осигуряване (КСО): „Смисълът на формирането на обща сметка, в която се прехвърлят средствата на осигурените лица при пенсиониране и от която се изплащат пенсиите им, е да бъдат споделени между всички участници в пула рисковете, произтичащи от надживяване или от инвестиционната дейност”. Думичките, които звучат особено важно, са „надживяване” и „инвестиционна дейност”. Точно заради тях пиша следните два сценария.
1. Първи сценарий или инвестиционна дейност – наваксване на скрити от обществото огромни загуби на някои пенсионни фондове. Още при прокарването на пенсионната реформа на настоящия кабинет се тръгна с доста приказки как някои пенсионни фондове всъщност „изяли” спестяванията на клиентите си с неразумни инвестиции и неточни изчисления. Конкретни обвинения нямаше към никого, нямаше и някакви невероятно смущаващи данни, около които истински да се шуми. Но ако е истина, то правенето на общ пул от индивидуалните партиди би позволило в краткосрочен аспект да се понаваксат евентуални инвестиционни загуби. Просто така ще може да има за всекиго по нещо, а не да се окаже, че някои – с много ниски осигуровки, са така ударени от грешни инвестиции, че останалото в индивидуалните партиди не може да им стигне за пожизнена пенсия. А и още нещо - натрупаното в индивидуалните партиди още е доста малко, съответно втората пенсия сега е ниска. Защо да не зарадваме "първите пенсионери" по втория стълб с повечко пари, а следващите - тези, които още работят, като им дойде времето ще се сетят какво ги чака. Може и сега да се сещат ...
2. Втори сценарий т.е. надживяване – българите живеем като пенсионери повече, отколкото сме успели да спестим, за да ни стигне да живеем. Справедливо е в случаите, при които някой вземе че остане жив по-дълго, отколкото пари е заделил, за да живее след като спре да работи, да не бъде принуден да опъне петалата заради липса на средства. За тази цел, обаче, си има първи пенсионен стълб – или по-познато казано НОИ. Въпросът е, че година след година дори в бедна и угнетена България възрастта на живот се увеличава, увеличава се обаче и възрастта, на която ще се пенсионираме. Трудно е да се прецени колко средно ще живеем като пенсионери, но едно 10-15 години средно си се очертават. Ако продължителността на живот расте по-бавно от инфлацията и неадекватните заплати, това ще значи, че повече хора ще надживяват спестеното си в УПФ за старини и отнякъде ще трябва да идват пари, говорим ли за пожизнена пенсия, както иска да стане Горанов. Вариантите са три – или от общ пул, където внасят и хора с по-високи осигуровки, и хора с по-ниски, или от остатъка от спестеното от изтеглилите късата клечка и недостигнали възраст, при която да им свършат спестяванията в УПФ, или комбинирано. Последната статистика на НСИ шокиращо показа, че всъщност в България продължителността на живот е намаляла с два месеца – от 74,7 години на 74,5 години. Ако това вземе да се превърне в тенденция, то мярката за общия пул и пожизнените пенсии може и да позволи увеличаване на „втората пенсия”. Простичко казано – по-малко ще живеем като пенсионери, но по-охолно.
Между другото дори при третия пенсионен стълб – доброволните пенсионни фондове, в новия законопроект четем следното: „За осигуряване на адекватно покритие на риска от преживяване (бел. ред. – т.е. ако много се опъвате и живеете повечко, отколкото би трябвало според спестеното ви за старини) се предвижда прехвърляне на средствата от индивидуалната партида в общ пул за изплащане на пожизнените пенсии”. Това го пише в мотивите на законопроекта и навежда на мисълта, че даже в „най-най-най частното пенсионно осигуряване” се промъква нещо държавно. Така било европейско, промените се правели и заради норми на ЕС. Но говорим ли за България, говорим ли за пенсиите ни, последното нещо, което лично аз искам да чувам, е думичката „държава” ...
п.п. Друга промяна е, че досега всеки осигурен във втория стълб можеше да поиска частните фондове да започнат да му изплащат втора пенсия 5 години, преди да започне да получава държавната пенсия. Горанов предлага този срок се скъсява на 1 година. Това ще продължи да е възможно, ако осигуреният е натрупал достатъчно средства в партидата си за пожизнена пенсия поне колкото е минималната пенсия за стаж и възраст от НОИ. Време е да спра да коментирам ...
Мнението на специалиста: Зам.-председателят на Асоциацията на пенсионните фондове Даниела Петкова заяви пред БНР, че всъщност няма лишаване от индивидуални партиди. Общият пул влиза в сила чак когато дойде време за плащане на пенсии. Това е гаранция, че капиталовите схеми няма да действат като солидарния пенсионен фонд, държавния в НОИ, и се изключва всякаква възможност пари от вноски на хората, които са все още в трудоспособна възраст, да се използват за изплащане на пенсии на хора, които са вече в пенсионна възраст.
