Много лесно може да се реши въпросът кой да е служебен премиер - просто бива посочен и се приключва. Не е толкова сложно. Всички уговорки, изявления и полуизявлени, направени във вчерашния ден, могат да бъдат игнорирани.
Може, но надали ще стане. У наше село лесно нема. Първо, защото говорилите до момента с държавния глава не дават никакви индикации, че биха приели поста на служебен премиер. Второ, самият държавен глава предупреди ПП-ДБ, че може да има политически служебен кабинет, който да не им хареса.
Какво означава това? Означава, че постовете, от които Радев може да избира служебен премиер, така наречената "домова книга", към момента са заети почти изцяло от свързани с ГЕРБ фигури. Някои дори (леко) и под крилото на ДПС. Каква ирония само - Радев да управлява чрез хора на Борисов. Ето защо беше толкова сърдит, изнервен и припрян. Досега никога не е бил такъв.
Още: Конституционните капани за служебно правителство: Обяснение
Излиза, че многострадалната ни Конституция е променена не в името на съдебната реформа и на гражданското общество, а за благото на тези две партии.
Каква изненада!
Радев напоследък не пропуска случай да нахока "Промяната" и всичките му критики към тях звучат като "Аз нали ви казах". Те пък се държат като марсианци пред бензиноколонка и вероятно им е ясно как изглеждат в очите на хората, но не им пука особено.
Не им пука, защото ако достатъчно дълго седиш до Пеевски, на практика няма чак такова значение дали си седял и в скута му. Тоест, продължаваме напред.
Още: Гответе се! Иде новият Спасител, новият вожд и учител
А напред ни чакат избори, които наистина е добре да бъдат 2 в 1, поне от финансова гледна точка. Може би и за някои партии ще е добър вариант - покрай сухото ще се позапали и суровото, белким вкараме още един-двама депутати.
Наивно би било да смятаме, че всичко, което виждаме, е всичко, което се случва. Съставянето на служебното правителство е просто поредната мелодрама, само дето в главната роля не е някой друг, а държавният глава.
Първо се ожали публично колко му е трудно да си изпълни едно от правомощията, което всъщност е задължение - да назначи служебно правителство. После ги подкара като мечки на панаир. Значими държавни фигури бяха привикани бързо-бързо, един след друг, все едно гоним самолет. Ами той самолетът отдавна е излетял без нас, за какво беше това бързане вчера?
От другата страна на барикадата като един Балканджи Йово се е възправил Борисов. Той пък не дава Главчев и Желязков на президентската вяра. Нямало да е красиво, вика, и моли Радев да не ги посочва. На въпроса защо отговори, внимавайте, ето така: "Защото когато ГЕРБ управлява, управлява лидерски, управлява с цялата си мощ в името и за благото на хората".
Още: Преговорите за кабинет: Канят ме, мамо, на тежка сватба
И пет пъти да прочетете това изречение, и отзад напред да го прочетете, няма да получите отговор на зададения въпрос.
Истината е, че Борисов има само едно основание да "не дава" Желязков и Главчев. И то е, че много му се иска той да реши къде да ги "сложи". Ако бъдат сложени от някой друг, особено ако е по-нагоре от него като ранг, не дава.
Съперничеството между Радев и Борисов тепърва ще избуява. Поне до момента, в който не се появи нкой трети, достатъчно голям, за да респектира и двамата, а може и да ги разкара. И ако се държат като момченца в пясъчник, този някой съвсем скоро ще се появи.
С чаша мазно турско кафе.
Автор: Стефан Стефанов
