Ако чуждестранните инвестиции намаляха 14 пъти за последните 10 години, то никой все още не е измерил тоталните поражения, които се стовариха върху бизнеса тук - малък, среден, крупен. Правенето на бизнес в България е като овчарски скок, в който властта вдига летвата на 10 метра високо за едни и я снижава за детски прескок за други. Принципът е следният.
Вариант 1: Превръщаш се в абонат за обществени поръчки. Започва едно взаимно осребряване на влияние и пари. Затяга се класическия обръч от фирми, който се върти като перпетуум мобиле около недотам изящния кръст на управлението. Мисълта за конкуренция се превръща в излишна опция, тя само натоварва мисълта и трови съзнанието.
Вариант 2: На другия полюс се случват твърде забавни неща. В един момент започваш да забелязваш твърде педантично отношение на държавата към собствения ти бизнес. Проверява се всичко, до последния документ, мобилизира се целия арсенал от институции, който изпробва същия онзи административен натиск, който ако беше приложен към всички, би ни изградил в справедлива и нормална държава. След това се минава на по-тежко ниво, променя се някой закон, който изглежда толкова специално предвиден за теб, че щеше да е по-уместно ако просто носи името ти.
А ето как тази теория с годините се превърна в практика.
Онзи закон, който накара уж непримирими антагонисти като ГЕРБ и ДПС да се прегърнат, и който мина почти без обществено внимание, въпреки че отворената бездна от 4 милиарда лева загуби заради фалита на КТБ бяха май платени тъкмо от нас. Макар да бе огласен като "мярка срещу вторичното ограбване на активите на КТБ" (да бяха направили нещо и за първичното ограбване да му се невиди...) законът подозрително изглеждаше като необходимата мярка, която да позволи на държавата да изкупи активи на мощни фирми. А съдбата на Цветан Василев е достойна за епос - от най-мощния банкер-предприемач, обявен за "Мистър Икономика", до един човек, който говори с тъмни кръгове под очите само пред Сашо Диков и Люба Кулезич по скайпа от Белград...
2. Арабаджиеви
Абе, хотел "Маринела" не беше ли онзи, който приемаше височайшите гости на Европредседателството? И как тоя обиск не се случи по време на председателството? Представете си де що има европейски лидери, приятно уморени от сладко каканижене за Западните Балкани, внезапно събудени от униформени, които трескаво преравят хотела?! What's going on?, питат сънени висшите европейски чиновници. Нищо, нищо, намерихме 10 милиона кешовица, вие спете там, тука стават тия работи, отвръщат наш'те хора. А иначе започна да се говори, че Арабаджиеви започнали да пречат на Маджо и Таки, което е вече тежка артилерия.
В медиите е прието всички да се мразим и никога да не споменаваме конкуренцията с добро. Трябва да се знае обаче, че вестник "Сега" от години е трън в очите на властта (няма нещо в медиите, което да фрустрира премиера повече от карикатурите на Комарницки, на които може да се насладите и в "Актуално") и беше крайно време да се вземат мерки срещу Сашо Дончев. През пролетта Цацаров отиде да си говори с Дончев извън официалния офис, като основното предположение е, че го направи, защото Дончев чрез "Овергаз" подаде жалба срещу "Булгартансгаз" пред Европейската комисия и ЕК стартира наказателна процедура. Причината за жалбата е, че "Булгартрансгаз" не дава достъп до националната газова мрежа на "Овергаз", а според правилата на ЕС трябва. При газа най-важно е можеш ли да си силен при индустриалните потребители, не при битовите. Дотолкова изнагля "държавата", че Народното събрание чак прие решение да не признаваме вина, ако ЕК успее да ни осъди в полза на "Овергаз", а малко повече от половин година по-късно плочата беше леко сменена - ако не ни глобят 300 млн. евро, а по-малко (колко?!), може - иначе пак не признаваме. А как ще помогне непризнаването пред Европейския съд - както помага да кажеш "ама аз не мога да плувам" като изпаднеш зад борда в открито море.
4. Книжки за Прокопиoff
Несъмнено е, че Прокопиев трасира най-радикалните либерални кръгове през изданията си. Но пък няма как да не забележим комичната инквизиция, която осъществяват върху него медиите на Пеевски. Там любимият трик е да се издаде в хиляди копия евтина книжка, която да се раздава безплатно по будки, лафки и седянки. В нея по правило се изсипват цели обори с тор без да се доказва каквото и да било - доказателствата са за аматьори и сухи професионалисти. Книжките почти винаги не са подписани от никого, написани са от някакъв мистичен колективен разум на вестника, който излива в кочината всичко, което му хрумне. Когато не помага - спретваме една проверка законни ли са му доходите от любимата дъвка "Каолин", нищо че съдът отдавна е казал, че в сделката проблем няма.
5. Паметник на незнайния малък бизнес
Да не се разплащаш с фирмите в провинцията или да се забавиш толкова много, че практически да ги докараш до фалит, е класическо изживяване за малкия бизнес. Опитай също да го развиеш без да си под крилото на партията-майка и тогава внезапно ще разбереш, че има много по-деликатни начини да те разчистят в сравнение с този да те пребият мутрите през 90'те, но въпреки това са пак толкова ефективни. Макар че може и малко бой да падне. От теб зависи - особено ако много упорстваш и се правиш на гражданин ...
Автор: Райко Байчев
