Делян Пеевски агресира (придържам се към мутренския език, по обясними причини) президентството и днес: напоследък, както се знае, евроатлантик номер едно на републиката се е прицелил в Радев. Пеевски смята, че той е управлявал и управлява "тъмна институция, пълна с кеш", пита защо службите не разследват служебното правителство, обвинява президента за това, че е "главозамаял се властолюбец" и тъй нататъй, и тъй нататък.
Сега, критики към Радев винаги може да има. Дали служебното правителство действително е било толкова злокобно, колкото Пеевски казва, не знам, но някак се съмнявам - особено на фона на правителствата, партиите и опозициите, в които Пеевски е членувал. Но засега да оставим Радев - ще намерим повод да се върнем към него; и да се занимаем с новата композиция, която ни се предлага. Нейният сюжет, както сме посочили в заглавието, е сюжет за гоблен; тоест, умилителна, запатемяваща се, чудничко изработена илюстрация от жизнерадостни конци, която да сложим на стената и да й се любуваме поне в идните 40 години от живота ни. А после да я завещаем на следващите поколения. Така както "завещахме" протестите от 2013-та - вече никой не ги помни.
Та в този сюжет за гоблен Пеевски е борец срещу корупцията. Защо? Защото политическият му инстинкт правилно го е завел към една ниша, която Кирил Петков освободи. След като години наред говореше за "нулева корупция", той сега съгласува сглобката така, както съгласува думите в българския език. От това произтичат няколко смешни ефекта, сред тях и днешния: Пеевски да бори корупцията.
Питам се: на какво отгоре? На фона на историята с КТБ? Или на фона на онзи вечен и послушен глас на Орешарски, който го предложи за шеф на ДАНС, защото ставаше дума за тежка корупция. Или пък на фона на крупното забогатяване и олигархичното натрупване на капитали, който го превърна и в санкциониран по "Магнитски"? По това колко брутален е Пеевски в парламента в т.нар. "предкулисие" може да предположите как се развиват нещата на заден план - там, където всичко е позволено. Впрочем, неговият призив службите да разследват някого съвсем наподобява онова, което той искаше - и за което според мен и в момента ги ползва - да му бъдат бухалки.
И ето, че наистина в държавата вече има "нулева корупция". Просто не сме разбрали какво се има предвид под определението. Нулева корупция - това означава въпросът за корупцията напълно да се занули. Аз не се сещам за по-подходящ практически израз на това зануляване от слогана "Пеевски - враг номер едно на корупцията". Казват, че историята се повтаряла като фарс, но думата е прекалено слаба. Тук направо се рестартира - като нонсенс.
Автор: Райко Байчев
