От избори към избори, от субсидия към субсидия

Повече от ясно е защо партии без никакъв принос към българската политика и без отчетливо присъствие на политическата сцена се включват в изборите. Субсидията, този примамлив актив, е в основата на всичко. И така ще бъде, докато в изборното законодателство не се направят категорични промени в защита на народната пара, която за онкоболни и за дечица не стига, но за партиите се сипе щедро и безконтролно.

Още: Путин не е лош човек. Той изобщо не е човек - и човече не е (ВИДЕО)

Още: Игри на вотове или как да си заработим депутатската заплата така, че всички да видят

16 партии и 7 коалиции - общо 23 политически субекта, са регистрирани за вота на 2 април. От тях ще влязат в следващия парламент вероятно 5. А останалите 18 - какво? Каква е тяхната цел? Имат ли друга цел, освен заветния един процент, сиреч - заветната субсидия?

На предишното раздаване се класираха общо 9 формации - тези, които взеха над 4% и тези, които взеха над 1%. Сумата, която спечелиха, беше почти 20 000 000 лева. Като се добавят и разходите за избори, излиза, че работим само за политиците, за фалшивите им партии и за роднинско-приятелските им кръгове.

Повече от порочна е идеята да им се дават по 8 лева на спечелен глас, още повече - на всяка формация, взела поне процент. И какво, като го е взела, за Бога? С какво нейната дейност ще е полезна за обществото? Този въпрос, впрочем, можем да отправим към почти всяка политическа партия, особено към по-старите.

Още: Златен век: Българските мита, които да наложим

Още: Наплив за служебни премиери: Безумието "Домова книга" роди други безумия

Резултатът от съвкупната им дейност е видим - разбита икономика, мафиотско-феодално управление на цели сектори, още по-феодално управление на регионите и най-вече - безнаказана и безпределна корупция. Никой от българските граждани не е съгласен с неговите пари да се хрантути тая пасмина, но кой го пита?

Може и популистки да беше организираният от "Шоуто на Слави" референдум по темата, но в него 3 000 000 българи заявиха, че искат държавната субсидия за партиите да се намали.

Противниците на тази идея обаче твърдят, че ако махнем субсидията, партиите трябва да се издържат от бизнеса и видите ли, това ще създава условия за корупция. Подобно викторианско лицемерие може и да мине пред бай Пешо, но пред по-грамотния избирател - едва ли. Всички знаем, че бизнесът така или иначе издържа политиците. Намират се начини - къде според закона, къде около него. И не стига това, ами и от държавата да вземат. То няма лошо да вземат, ама да не е по 8 лева на глас!

Радетелите за висока субсидия могат да дават примери от цял свят, но България е доста специфична територия. Тук от световните правила важи само това за гравитацията. Намираме начин да крадем дори от онова, което изглежда неоткрадваемо. Затова у нас правилата трябва да са други. Коренно различни.

Още: С вота на недоверие друзята нарисуваха картина. Клинична

Още: Рефреш: Доган се опитва да си върне образа на балансьор. Уви, без успех

Например, да се промени из основи начинът за финансиране на политическите партии. Не само като се намали субсидията, но и като се определят по-прозрачни правила за обществен контрол. Може и да се приеме най-сетне закон за лобизма - да се вписват официално в регистър лобистите, които ние така или иначе си ги знаем. Но депутатът да няма право да е лобист. Хванат ли го - директно при бай Ставри. Лобистите да си правят кампании за каквото си искат - кеф ти шистов газ, кеф ти ядрена енергетика. Но не в парламента, не срещу огромни заплати с народни пари и в плащано от данъкоплатеца време. Ако това занятие се облече в подходяща нормативна уредба, ще е далеч по-приемливо от неофициалните групи по интереси, наричани за удобство коалиции.

Когато преди време се заговори за регламентиране на лобизма, най-яростно скочиха точно онези, които го практикуват нерегламентирано. Че това щяло да бъде див капитализъм. А дивата мафиотщина по-добра ли е?

По света и дарителските кампании не са нещо мръсно - щом в закона пише какво и как може да се дарява - нека да се финансират партиите и по този начин. Пък който има бол пари и му трябва политическо представителство - да им плаща. Тъпо е да си мислим, че политиката е някакво море от любов или китка от музика и поезия. Тя е битка на интереси. Но правилата, добрите правила и най-вече тяхното спазване правят от тази битка нещо смислено. Лошите правила я превръщат в апетитно занимание, от което забогатяват какви ли не льохмани вече 30 и кусур години.

Само че хайде да видим и колко в България даряват за политика и за кого? Че без субсидия някои ще умрат от глад, а няма да са със 100 000 000 плюс в банката! И ако нещата останат в сегашния си вид, всички партии ще са заинтересовани да вървят от избори към избори и от субсидия към субсидия.

Сметката от изборите за 48 парламент: За ГЕРБ и ДПС няма дарения, ПП с най-скъпа кампания, Възраждане с най-голям дълг

Пък на нас какво ни е - някакви си там 20 милиона, бълха ни ухапала...

Автор: Стефан Стефанов