Ученици от ОУ „Васил Левски” в Белене направиха възстановка на събитията в ужасяващия лагер на града по време на комунизма. Децата влязоха в ролите на жертви и пазачи-палачи, което веднага предизвика реакция.
Коментар на редактора
Поредна емоционална медийна бутафория е шумът около тази пиеса. И показваща, че някои хора просто си умират да са пред камера, защото друг начин някой да си спомни за тях няма – като например Мария Капон.
Няма по-добър начин да илюстрираш нещо от личния пример. Когато то е илюстрирано по подобаващ начин, младият, неоформен ум го възприема и знае кое е добро и кое – лошо. Само по себе си действието на екзекуция, разиграно в театрална постановка, не подтиква към насилие – то учи каква зловеща перспектива е насилието. И няма нищо лошо в тази постановка – нещо, което дори ревностният защитник на „крехката детска психика” Мария Капон на практика призна. Принципът е прост – детето няма да пипне горещ котлон, след като веднъж го е направило. В случая с пистолетите най-близо до „горещия котлон” е точно премерената възстановка – такава, каквато беше демонстрирана в Белене.
Затова вместо да се занимаваме с такива полутеми, нека погледнем как хубаво са се навързали като свински черва джебчии и полицаи във Варна. След като с една скрита камера нагледно беше показано какво прави МВР в морската ни столица, не виждам някой властимащ да се е възмутил специално. А това е пример като в постановката в Белене – или трябва някой репортер да иде директно с престъпниците, да ги заснеме как грабят, може би дори убият някого, да го пусне в национален ефир и тогава да се обърне внимание? Гаранция, че не само детската психика ще пострада в такъв случай.
