В моето семейство празниците винаги са се отбелязвали доста традиционно. Преди пет години обаче родителите ми решиха точно по Коледа да си направим кратка екскурзия до едни от най-красивите европейски столици – Будапеща и Виена. Макар Будапеща да е прекрасна, през онези няколко дни именно Виена си издълба едно много специално място в сърцето ми.
Казват, че тя е най-красива през пролетта, но аз мисля, че има специфичен чар през всеки от сезоните. Когато я посетихме, беше адски студено. Помня как тракаха зъбите ми, докато се придвижвахме и как треперех, когато спирахме да разгледаме някоя забележителност. Помня също, че изобщо не ми пукаше. Години наред си бях мечатала да отида там.
Всичко тръгна от това, че исках да видя двореца „Шьонбрун”. Бях чела и гледала много книги и филми за хабсбургските монарси, представях си ги като кралете и кралиците от приказките и тайно ми се искаше в реалността да намеря уверение, че представите ми са верни. „Шьонбрун” бе първата ни спирка. Когато човек има прекалено високи очаквания към дадено място, понякога може да се разочарова. Не и там, поне не и за мен. Този дворец е доказателство, че красотата от детските истории съществува.
Цяла Виена е приказна по Коледа. Неслучайно все попада в класациите на градовете с най-хубава украса. Направихме всичко, което просто трябва да се направи - слушахме уличен концерт с коледни песни, ядохме бонбони „Моцарт”, пихме греяно вино и обиколихме коледните селца, разположени на различни места. Те вече са традиционни и за България, но никое ме е впечатлявало толкова, колкото виенските. Може би съм била повлияна от цялостната атмосфера, а може би от липсата на китайски кич. Така или иначе, десетките ръчно изработени украшения за елха, украсите, сувенирите, медените ангелчета с глазура, фонтаните от шоколад и топлите кестени ме „спечелиха” изцяло.
В Пратера стигнахме вече по-тъмно, но така успяхме да го видим коледно осветен. Да гледаш как светлините от виенското колело се отразяват върху искрящия сняг, докато пиеш топъл Orangensaft е страхотно преживяване. Но ти става и малко тъжно – понякога красотата има този ефект, когато е прекормерна и ти напомня за неща, които нямаш.
Мога да описвам коледна Виена до утре и пак няма да успея да придам атмосферата й. Затова пък пожелавам на всеки да я преживее и най-вече да има с кого да я сподели. Весел ден, където и да сте!
