Европейско изследване за подобряване на оценката и финансирането на научните организации и висшите училища у нас заключи, че системата в България е много фрагментирана и за да се подобри качеството на научните изследвания, е необходимо университетите да бъдат намалени от 52 на 10.
Според експертите има неписан стандарт на 1 млн. жители да се пада 1 университет. Стандарт, за който явно никой в България не е чувал.
У нас отдавна висшето образование е превърнато в бизнес, а университетите - в търговски дружества. Не е важно какво е качеството на образованието, не е важно какво се учи, има ли нужда от него държавата, каква е реализацията на студентите. Важно е да текат едни пари. Важно е възможно най-много маймуни да се накачат на клона, следователно всяка година се откриват все повече и повече ненужни специалности, ненужни филиали, увеличава се приемът, вдигат се таксите...
Защото на никой не му пука за качеството. От години в МОН не се е появявало ръководство, което да вземе присърце проблема, че хиляди висшисти остават безработни заради напълно ненужната си квалификация или че други хиляди си намират работа, но са толкова неподготвени и некомпетентни, че понякога представляват абсолютен риск за икономиката, бизнеса, националната сигурност и общественото здраве.
Във Великобритания 47% от завършващите влизат в университет. В Германия - малко над 50%. В Холандия - около 1/3, тоест между 30 и 40%.
В България обаче близо 80% от зрелостниците стават студенти. Иначе казано - всеки, който поиска.
Години наред местата в университетите са повече, отколкото абитуриентите. Което е абсурдно. И е абсолютно основателна шегата, че скоро в родните университети ще се влиза само с касова бележка.
Няма държава, в която куцо, кьораво и сакато да влиза и завършва университет и която да си въобразява, че може да изгради работеща, функционална и просперираща икономика с подобен тип кадри.
Масовото затваряне на университети трябваше да започне отдавна. Естествено, вътрешната съпротива в системата е прекалено голяма, защото никоя маймуна на иска да се пусне от клона. Крайно време е обаче да проумеем, че тази реформа е в интерес на всички. Има много млади хора, които нямат качествата да станат висшисти. При едно реформирано средно образование обаче, те също могат да намерят своето място и реализация и да бъдат полезни - и на себе си, и на държавата.
Развитите западни икономики, към които постоянно се стремим, имат свои работещи правила и ако искаме да имаме шанс да ги настигнем, трябва да заимстваме техния опит. Корумпираната търгашеска сган в родната наука и образование много болезнено ще се раздели с неизчерпаемите си източници на държавно финансиране, но това е битка, която трябва да бъде спечелена.
Автор: Десислава Любомирова