Краткият романс на ДПС с промяната: Може, но само ако е с Пеевски

Преди време имаше такъв журналистически ресор - "ДПС". Той се изпълняваше от журналист, посветен на ДПС, който общуваше с всички в ДПС и правеше всичко възможно да разбере какво става в ДПС. С течение на времето и да кажем в Местановите години, този тип журналист развиваше много приятелски и дружелюбни отношение с ДПС, в името на това непрекъснато да "изважда новини" от принципно потулената партия. Или пък да направи интервю с баница - това беше висш пилотаж. Така и не разбрах обаче на кого бяха потребни тия новини и какъв е смисълът от журналист-"депесар". Според мен ползите бяха предимно за ДПС. 

Още: 99% недовиждане - що е то? Парламент - Ново начало

Още: Тестът с дрона на летището свари отговорните фактори по бели гащи

Около ДПС в момента обаче има една-единствена новина. И тя е, че партията се бе отдала на флирт с идеята за промяна, който, разбира се, приключи тържествено. Ето какъв беше той:

Още при акцията в Росенец позицията им взе да става интересна. Дефанзивата им спрямо акостирането при сараите се оказа двойна: контраатаката бе и към ГЕРБ за това, че не са направили достатъчно, за да защитят достатъчно добре крепостта на Доган. В последствие, в дългите месеци, в които трябваше да се сформира правителство, ДПС изглеждаха отново особено - маркетираха се като партия, която е готова на множество компромиси, за да има кабинет и която би подкрепила онази реторика, която жънеше електоралните полета - че ей сега, след малко, промяната почва, само чакаме Слави Трифонов да се поорентира малко. Правилно бе забелязано, че всяка подкрепа към предишната власт вече е невъзможна и всеки трябва да си намери начин да се присъедини към общия хор. Начинът на ДПС бе такъв: ние хем сме опитни и може да разчитате на нас, хем сме готови за същата промяна, за която настоявате и вие. Намекът: държавата ще я бъде и без ГЕРБ, но няма да я бъде без нас. 

В последните месеци обаче флиртът свърши. Основната работа на партията се премести върху защитата на Пеевски. Кирил Петков вече е "Цар Киро", министри се дават на прокурор - въобще, взе да става твърде напечено, за да продължи да се говори за промяна и други романтически перспективи. Ако ще има промяна, няма как тя да е без Пеевски, както навремето ГЕРБ донесе голяма промяна, но нямаше как тя да е без Доган. Промяната въобще е възможна само ако включва в себе си ключови непроменливи. И никак не е добре тези непроменливи да се събират в списъци - това вреди, опасно е.  

Още: Да поискаме повече качество на по-добри цени - така не сме втора ръка

Още: Мария Бакалова и бакалските сметки на министъра

Какво остава оттук насетне? Без да съм, за щастие, ресорен ДПС журналист (надявам се тази професия да е останала в миналото заради високата степен на безсмислие), нещата изглеждат ясни. Промяната няма как да продължи, ако вместо списък извади празен лист.

Автор: Райко Байчев