Вчера проруски сепаратисти уцелиха с ракети жилищен квартал в украинския град Мариупол. Загинаха близо 30 души, ранените бяха близо 90. Днес в Украйна е ден на траур.
А имаше ли извънредни емисии новини? Призиви за намеса? Шествия? Je Suis Мариупол, нещо? Те май са запазени за развитите страни. Но може би друг въпрос е по-важен – кога Украйна ни стана скучна?
Новинарският поток често е циничен. По това си прилича с обществения интерес, тъй като се хранят един от друг. Конфликът в Украйна се развива от месеци, има ексалации и затишия, но не е спирал. Постепенно хората започват да го възпримат като нещо обичайно в бекграунда. Днес загинали десет, утре двайсет. Капки кръв, на които се обръща все по-малко внимание.
Обръгнахме да се възмущаваме, но в Украйна хората продължават да умират. А ЕС трепери за задника си и говори, че срещу Русия не се предвиждат нови санкции. Все тая всъщност. И без това не промениха кой знае какво. Има обаче други мерки, които могат да бъдат взети, други начини, по които да бъде оказан натиск. Това, което липсва, са смели хора, за да ги осъществят.
Насред мълчанието вчера моя позната украинка написа във Facebook с доза ирония: „Терористи убиха 30 цивилни в Мариупол. Свят, продължавай да изразяваш голямата си тревога”.
Свят, продължавай да гледаш настрани, докато ножът не опре до кокала. Пък после се чуди защо устоите се срутват един след друг като домино.
