Катастрофата, която отне живота на Милен Цветков, се случи не само на близо до същото място, но и в подобно време, в каквото стана и ужасната вчерашна. В онези месеци всички бяха обсебени с коронавируса и световната пандемия, така сякаш действителността тук не е пак толкова опасна и смъртта, връхлитаща по най-жесток, излязъл извън всякакъв контрол начин. Същото е и с двете момичета, чиито живот приключи заради отвратителен тип, който за съжаление не е изключение - това е отвратителен масов типаж, представител на определена порода опасни, малоумни тъпанари; той отне животите им отново във времена, в които външнополитически трусове замъгляват очевидната и банална грижа, която отказваме да положим за елементарната сигурност по пътя.
Ето ви ситуация: на 11 юни вероятният убиец Георги Семерджиев е бил спрян от полицаи в Студентски град - и е било установено, че е на амфетамини. Още тогава книжката му се оказва с отнети 84 точки, тоест, абсолютно невалидна. Той обаче нито е арестуван, нито разследван. Пак да преговорим: хващаш човек, който кара с невалидна книжка, надрусан с амфетамин, но този човек не се оказва в ареста. Просто го пускаш отново - понеже системният рецидивист може би ще направи друго, освен да продължи да бъде системен рецидивист? И понеже щом има вече 50 нарушения, той няма да направи 51-ото?
За мнозина битови тъпанари, този отделен малоумен тъпанар изглежда като "малшанс", като "късата клечка"; те продължат да приемат контрола върху движението по пътищата като не чак толкова необходимо излишно втеляване, защото пътищата са неизбежна джунгла, в която да извършиш нарушение е въпрос на шофьорско майсторство, а примерното шофиране е за абдалите. И ако в Гърция би могъл да си примерен, понеже там за кратко изтрезняваш от тукашния зверилник, нито за секунда не би предпочел техния модел, ако той ще отнеме чувството ти за бабаишка свобода - единствената свобода, която си способен да разбереш. Само че няма нищо такова: правилата и контрола върху тях имат пряк резултат върху разпределението на смъртта. Към която, както и при коронавируса впрочем, нещо винаги ти пречи да имаш отношение, в случай, че не е твоята.
Убиецът Георги Семерджиев е резултат от уравнение с много ясни, абсолютно известни на всички числа. Дилър и наркозависим, бивш футболист от котилото за богопомазани и бездарни идиоти, които последните 20 футболно чалгарски години създадоха. Татуиран малоумник от типа на "Само Бог може да ме съди", пръкнал се от кенефа на прехода така, както го разбраха мнозина - като свят на неограничените възможности. Но Семерджиев нямаше да е възможен и без другата страна - институционалният провал, който роди единствено клишето за "войната по пътищата", клише, което слушам от вече 15 години, докато тъпанари като Семерджиев правят гонки по централните улици, карат по магистралата с 220, защото за тях затвор просто няма, нито закон, нито контрол върху закона; те са общо взето институционално допуснати и в известна степен дори насърчавани. Далеч съм от мисълта, че някой въобще може спре разцъфтяването на подобен масов манталитет - късно е. Санкцията спрямо него и то поголовно обаче бе възможна. Вместо нея държавата отстъпи очевидно от собствените си функции и се превърна в отвратителен съучастник на престъпленията по пътя. Спомням си, че след смъртта на Милен Цветков бяха поставени билборди с неговото лице на ключови булеварди - вероятно е имало и такъв до мястото на вчерашната катастрофа. Билбордите ще продължават да се множат, а на тях ще пише едно-единствено нещо:
"Отговорни няма, спасявай се както можеш".
Автор: Райко Байчев
