Българската политика прави това, което може - продължава промяната. След като продължихме промяната от 2013-та година, когато трябваше да висим сто дни и отгоре по площадите, за да разкараме Пеевски, през 2023-та промяната вече взе да бие на очи. Пеевски не стана шеф на ДАНС и това е големият успех на гражданското общество. Поздравления! Сега само се превърна в неофициален говорител на правителството. Също изглежда, че както преди има същите връзки в ДАНС. Диктува от важни по-важни политики. Никой даже не пита КОЙ го предложи. А журналистите в парламента го чакат, затаили дъх, без да търсят компенсация за това, че години наред ги подминаваше с онзи авторитет, който голямата власт, съчетана с наднорменото тегло (поне в България), предполагат. Та така се промениха нещата. Гражданското общество може да e искало каквото и да било, но политическото над него прави това, което намери за добре. Както казва Атанас Атанасов например: Пеевски е юрист. Като се чудите какво става, винаги си отговаряйте така. Пеевски е юрист. Няма проблеми.
Още: Неблагодарният евроатлантизъм: Ново начало, стар край
Още: Борисов и фабриката на девети
Така или иначе, възможно е поради горното събитие да решите, че сме се върнали назад във времето. Ние не можем да попречим на този справедлив извод, а само да прибавим още събития, които да потвърдят чувството за хронологичен капан. Къде другаде може да са пропаднали, ако не във времето, щом днес сте прочели следната новина - че Ахмед Доган се връща начело на ДПС. Разяснения за това и каква е причината научаваме от Валерия Велева, най-популярният вестоносец и тълкувател на процесите в ДПС от време оно. Това също не ни помага да почувстваме съвсем сигурно, че се движим уверено в двулентовия път на настоящето. Доган щял да вземе "на ръчно" управление ДПС до конгреса на партията след няколко месеца, когато се предполага, че Пеевски ще бъде повишен още повече. А според ето тази хипотеза - гласят Пеевски дори за премиер. В последното силно се съмнявам, но би било интересно да се направи подобен опит. Не заради друго, а за да се провери докъде може да стигне ефектът на преминатите червени линии и ще има ли някой, който да изрази негодувание, преди да бъде нагълчан, че недоволства някак безотговорно, понеже така пречи на евроатлантическата интеграция; същата интеграция, на която Пеевски, подпукан от другия "-ски" - Магнитски, изглежда помага.
Какво остава да се случи в подобна конфигурация? Не се свенете и смело дайте път на мисълта, която се върти в главата ви - редно е, както си помислихте, да се завърне Царят. Негово величество може да придаде на ситуацията именно онова чувство за евъргрийн, което все повече ви се услажда. Нито един носталгик не трябва да остане неудовлетворен. А най-удивителното е, че за това винаги се намират прагматични мотиви.
В светлината на горните събития е време да кажем добре дошъл и на последния елемент на триадата. Да кажем добре дошъл на другаря Сергей Станишев. В крайна сметка той беше прав за най-важното: че Пеевски е изпитал катарзис.
Още: Пиши "Украйна" и да бягаме
Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите
Автор: Райко Байчев
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
