Атентатът срещу главния прокурор, или, да използваме и другото му название, "каквото там беше", вече се развива като сериал. Сериалът не е криминален обаче, става дума за ситком, класически.
Гешев даде интервю по БНТ, в което каза нещо знаменито. Цитат: "В кои години живеем и в кои години се връщаме, в каква държава живеем", запита главният прокурор. Само че нямам никаква идея кого запита - то това трябва да бъде питан самият главен прокурор. Ако всички са забелязали връщане обратно към мутренските години и искат да отнесат това опасение към някоя институция, това няма да е Държавната агенция за контрол по безопасност на храните, нали така; няма да е дори парламента или Министерски съвет, a ще бъде отнесено именно към прокуратурата. Та ето и отговорът: ако главният прокурор пита дали българската държава не се връща към мутренските години, отговорът гласи: връща се, защото това е нивото на главния прокурор. Впрочем, само преди дни имаше още едно такова абсурдистко изказване - прокуратурата поиска защита от "държавата". За такива неща един умен човек обичаше да казва, че глупостта и творческото вдъхновение се търсят винаги едни други.
Но да оставим Гешев. Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов публикува позиция срещу шефа си, която също е много любопитна. Гешев го е подвел, казвайки му, че е бил със семейството си, а после е мълчал цяла седмица. Сарафов пък нещо също се умълчал, защото "пазех честта на пагона", но вече не можел да мълчи. Това с честта на пагона е голяма кулминация; какъв е тоя пагон? Значи това било: става нещо, ти знаеш какво е станало, но мълчиш, заради нещо, което се нарича "честта на пагона". Ако разплетем психологически фразата предполагам, че няма да се стигне нито до чест, нито до пагон, ами до тактическо изчакване "да видим к'во ше стане". От изказването на Сарафов също продължава да не е съвсем ясно какъв е прословутият "израелски експерт", който се появил на местопрестъплението. Засега единственото впечатление, което имаме по този въпрос, е, че това е човек, на който Гешев е казал - ще има утре атентат срещу мен, ела, че ми трябваш. Малоумно е, да, но от разговорите до момента по този въпрос - именно това се разбира. Вариант 1: Мистична фигура от Тел Авив лети до София, за да разследва инсценировка на атентат срещу главния прокурор. Вариант 2: Пак толкова мистична фигура от Тел Авив случайно се оказва у нас и минава да види тъкмо тогава...и тъй нататък.
Но най-хубавата част от изказването на Сарафов е финалът. Зам.-главният пише следното: "Прокуратурата трябва да излезе от политическия терен, където е нагазило дълбоко и да се върне в естествената си среда - в защита на справедливостта само и единствено в рамките на институционалните й правомощия"
Аз не разбирам как Сарафов въобще може да произнесе подобна глупотевина. В този пасаж този човек настоява за разделение на властите - непопулярно, неправилно, невъзможно нещо. Това е един дясно екстремистки пасаж, отживелица, която Гешев модернизира и превърна институцията в нещо много по-широко, всеобхватно, сложно и интересно. Ще ходи на който си терен иска прокуратурата - кой е Сарафов, за да определя правомощията ѝ?
За финал, пак малко думи от обекта на атентата - или каквото там беше. Гешев заяви, че всичко щяло да бъде по-добре, ако хората се извинявали. Тоест вътрешният министър малко да се поизвини, Сарафов да се извини; въобще малко повече извинения биха улеснили работата на институциите повече. И понеже медиите неофициално са четвърта власт, да вземем превантивно да направим същото: поднасяме извиненията си, че тук иронизирахме ситкома на съседната институция, вместо, както тя предписва, да се слеем с нея в общо добруване.
Автор: Райко Байчев
