Великденските празници, а и които и да са празници, са истински бич за медиите. Тогава, съвсем нормално, болшинството хора искат да си починат, да бъдат оставени намира.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Съвсем нормално всички колеги, които са дежурни по празниците, се озъртат като бесни за новини. Щракат се различни канали, та дано някой някъде се е излъгал да каже нещо умно. И отчаянието постепенно завладява новинарската душа – освен да боядисваме яйца онлайн, друго май не ни остава.
В тези тежки творчески времена искам да похваля колегите по телевизиите и радиата, които са си спомнили, че не може хората постоянно да бъдат облъчвани. И че не са забравили, че ние сме призвани да отразяваме, а не да създаваме новини. Всяка телевизия, която е заменила съботно-неделното си публицистично предаване с филм или с материал за добра инициатива, заслужава похвала. Оказа се, че такива има и днес – който иска да се увери, нека да пощрака малко с дистанционното и да види. А за всички останали – ден за боядисване на яйца е, последният възможен. Така че отвърнете очи от телевизорите, спрете за малко компютри, таблети и смартфони и обърнете внимание на семейството си. Защото, макар един популярен телевизионен водещ преди минути да уверяваше от екрана как Христос не е отишъл на кръста, за да се събере днес семейството, всъщност Спасителя е отишъл на кръста и заради това. Защото Той е искал да бъдем по-добри хора. А чрез семейството ние ставаме по-добри. Бъдете по-добри, уважаеми читатели и весели празници.
п.п. И за финал, понеже няма как да бъдем все добри, ще си позволя един коментар в посока българският журналистически мастодонт Иван Гарелов, който в събота сутринта се загрижи за свободата в медиите заради „невинната си шега” с измисленото интервю с Бойко Борисов. Г-н Гарелов като вземе да се притеснява твърде много за медийната свобода, да си спомни как 1989-та година изпращаше бълграските граждани от турски етнически произход през границата. Неслучайно цяло лято хилядите български граждани, които минаваха покрай „Радисън” в София всеки ден, освен към Народното събрание се обръщаха и надясно, към офиса на една от телевизиите с национален обхват. И я „поздравяваха”, както и нейният тогавашен шеф и новоизлюпен политик Николай Бареков.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
