Върховенството на правото отдавна е сочено като един от фундаментите на Европейския съюз. Припомням го специално, защото науката за тролене и фалшиви новини стигна до такива висоти, че ефективно направи на огромна част от населението успешна лоботомия и то вече се затруднява изключително много дори с елементарни неща.
Предвид определението "фундамент", незабелязано в България минава това, което се случва с Полша. Съдебната реформа там предизвика реакция на Европейската комисия и по нищо не личи, че предстоящият силен сблъсък ще бъде избегнат. Времето изтича - още през септември.
По същество – след като през 2015 година в Полша спечели Партията на правото и справедливостта. Като позиции и декларирана идеология тя е евроскептична. Моментално, още в края на 2015 година беше приета поправка в полското законодателство, с която беше позволено да бъдат сменени 5 съдии от Полския конституционен съд. Председателят на съда отказа да изпълни поправката и беше приета нова поправка – да може той да бъде махнат от правителството, което Полският конституционен съд отхвърли като противоконституционно. Полският президент Анджей Дуда обаче подписва поправката за съдиите и ЕК обърна очи към Варшава – безпрецедентно започна проверка дали Полша не е нарушила принципа на върховенство на правото. А полските евроскептици продължиха – обединиха постовете на правосъден министър и главен прокурор, а в края на 2016 година мандатът на председателя на Полския конституционен съд Анджей Ржеплински изтече и на негово място дойде Юлия Пржилебска. През 2017 година Дуда подписа нова законова поправка, с която правосъдният министър (и главен прокурор) може да назначава и уволнява председателите на съдилищата с обща юрисдикция в Полша. С друг закон се намалява възрастта за пенсиониране на съдиите от Полския върховен съд с 5 години, което моментално изхвърля почти 30% от състава на съда от работа и на всичкото отгоре в противовес с полската конституция. Освен това – полският парламент избира Полския висш съдебен съвет, а не както преди – съдиите в системата да го избират. И така трансформацията е завършена.
Какво представлява фактът, че властта се съсредоточава в едни ръце мисля е абсолютно излишно да обяснявам. Не за друго, а защото умните и разумните отдавна са наясно какво се случва, ако сляпо прогледне, а малоумните – на тях каквото и да им обясняваш, все тази. Но е ясно, че случващото се в Полша ще доведе до сериозни последици.
Поради политически и икономически причини Европейският съюз допусна капитална грешка в развитието си – прие членове на база компромис по отношение на основни принципи. И сега идва време да се берат плодовете на тази политика.
Безумно е да говорим за равни възможности, когато не се спазват равни задължения. Щом влизаш някъде, в някакъв съюз, щом подписваш договор, ти следва да спазваш написаното в този договор. Ако не желаеш, просто не се присъединяваш към съответния съюз. Но се оказа, че ЕС хем не разполага с достатъчно добри инструменти за контрол, хем ако разполага, не ги прилага – главно заради (гео)политически причини.
Сега ЕК тръгва на съд заради случващото се в Полша, но в съда ще става въпрос за глоби – Варшава да бъде осъдена да плаща, докато не си промени законите така, че да говорим за върховенство на правото, а не на диктаторско-олигархичната държава. Това обаче изобщо не е достатъчно – нужно е повече. И отнемането на глас в Европейския съвет определено е нещо стряскащо и оръжие, което може да подейства.
Разбира се, Полша би могла да излезе от ЕС. Но не бива да се забравя, че както ЕС би бил разтърсен, така и Полша ще бъде. Обвързването с общите европейски пазари и политики за всяка една държавата е толкова силно, че прекъсването означава огромни проблеми за самата държава – поогледайте се във Великобритания, ако не вярвате. Така че решението на Брюксел за Полша ще е много ключово за цялостното развитие на ЕС - то ще покаже дали ще се спазват правила, независимо от обстоятелствата или ще се спазват правилата само тогава, когато е добре за (гео)политическата ситуация. Нещо, което касае изключително силно и България, където върховенство на правото също няма, но при нас не се действа толкова открито нахално и предизвикателно, поне в очите на Брюксел.
Няма начин – дойде времето, в което всеки ясно да каже какво иска и който иска еднакви неща, да ги прави. Който не иска е свободен да прави каквото иска, без да пречи на другите. Точно това е и смисълът на прословутата Бяла книга на водената от Юнкер ЕК – нещо, което в България така си и остана неясно, а политиците ни действат като истински тролове и карат с партенки за две скорости. От нас зависи – като не можем, ще страдаме.
Автор: Ивайло Ачев
