Скептиците са ужасени от тази вероятност: през 2030-а година към ЕС да се присъединят шест държави от Западните Балкани плюс Молдова и Украйна. Така Общността ще се разрасне до 35 членки, а иначе всичко ще си остане по старому - от необходимостта за единодушие по важните външнополитически въпроси до аграрната политика.
Още: Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
Още: Защо Гърция има толкова много пари
На всички им е ясно, че дотам няма да се стигне, отбелязва АРД, имайки предвид, че набелязаните срокове едва ли ще бъдат спазени.
Но от сценария личи какъв натиск за промени съществува за ЕС, ако действително иска да приеме нови държави. Украйна от своя страна многократно изтъкна, че би искала да влезе в Общността преди 2030-а. "Нямаме нужда и от две години, за да изпълним условията", каза премиерът Денис Шмигал, цитиран от германската обществено-правна медия.
Какви са интересите на ЕС от разширяването
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Това, че ЕС има геостратегически интерес към разширяването, е безспорно. Става дума за сближаване с необвързаните до момента страни - някои дори ги наричат "сиви зони", преди те да попаднат по-силно под влиянието на Кремъл или на други сили като например Китай. Самият Европейски съвет говори за "геостратегическа инвестиция" на европейците.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Но още отсега личи на какви трудности ще се натъкне Общността, ако е обвързана с принципа за единодушие в решенията. АРД припомня по този повод как миналия декември Виктор Орбан щеше да наложи вето на присъединителните преговори с Украйна, когато това бе предотвратено с отправената подкана към унгарския премиер да отиде точно в този момент да пие кафе.
Повечето мнения клонят към отмяна на принципа за единодушието. През есента на миналата година Германия и Франция излязоха със съвместно предложение принципът да запази валидността си само в изключителни случаи, свързани с политиката за сигурност и отбранителната политика, а вместо това да се работи с "квалифицирано мнозинство", припомня АРД.
В момента то се постига, ако съгласието си дадат 55 процента от държавите членки, и ако населението на тези държави съставлява най-малко 65 на сто от общото. По-конкретно това значи следното: има нужда от 15 от 27-те държави членки, и от 293 милиона жители. Според германско-френското предложение двете квоти трябва да бъдат по 60 процента, т.е. 17 държави, но все още около 271 милиона жители, обяснява германската обществено-правна медия.
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Още: Шенген съвсем не е зона без граничен контрол
Трябва ли еврокомисарите да останат 27?
Постоянно се обсъжда и дали броят на еврокомисарите да не бъде намален. В момента всяка от 27-те членки има право на свой комисар. А и броят на евродепутатите и разпределението им по нации ще трябва да се преразгледат, посочва АРД.
До Брекзит през януари 2020-а година депутатите бяха 751, след това станаха 705, а след изборите през 2024-а ще станат 720. Ако в Общността бъдат приети нови държави, или ще трябва парламентът да се разшири, или депутатските места ще трябва да бъдат разпределени по новому между страните членки - което обаче би означавало някои от досегашните 27 да се откажат от определени позиции.
Идеята за постепенно присъединяване
Спорове поражда и идеята за постепенно присъединяване, в рамките на което новите членки първо ще получат определени политически права или достъп до вътрешния пазар на ЕС, преди да станат пълноправни участници в Общността. По този начин могат да бъдат избегнати някои трудни конфликти, но от друга страна за новите членки това ще бъде само един вид "частично участие".
Тази "Европа на различни скорости" се натъква на критики и от двете страни, отбелязва АРД - както сред членките, така и сред кандидатките за присъединяване.
Става дума и за пари
Особено деликатен е въпросът за разпределението на средствата. В документ за вътрешно ползване на бюрото на Европейския съвет от миналата есен се казва, че разширяването ще означава за всяка от сегашните държави членки, че ще плаща повече, а ще получава по-малко.
Особено голямо разместване на тежестите и на разпределението на средствата би предизвикало присъединяването на Украйна с нейните 44 милиона жители и с най-голямата територия в Общността. Медиите споменават в тази връзка сумата между 110 и 136 милиарда евро за период от седем години, което би било към 0,1 процента от БВП на ЕС за година.
Украинското правителство от своя страна заявява, че членството в ЕС ще донесе повече, отколкото ще струва. "Нашият пазар, нашите отбранителни сили, украинските суровини и полезни изкопаеми, както и други сфери биха могли да допринесат много за сигурността и икономиката", каза премиерът Денис Шмигал. Същевременно трябва да се има предвид, че след присъединяването си през 2004-а тогавашните нови страни членки на Общността увеличиха над три пъти външната си търговия - благодарение на интеграцията във вътрешния пазар, изтъква АРД.
Някои браншове отсега са нервни
До каква степен присъединяването на Украйна буди нервност в някои браншове, се видя последно на полско-украинската граница, но и на други места в Европа, включително по време на фермерските протести в Брюксел.
Наред с другото европейските селяни се опасяват, че могат да бъдат изместени от евтините и произведени не по европейските стандарти украински стоки, след като ЕС свали митата за вноса на селскостопански продукти от Украйна, за да подпомогне икономически страната във войната.
Дискусията по темата обаче определено няма как да донесе дивиденти преди евроизборите, във връзка с което се отлага за времето след тях, заключава АРД.
Източник: Дойче веле
