Първо правило: Ако човек се показва по телевизията, има право на няколко появявания, в които все още реалният човек има нещо общо с телевизионния образ.
Второ правило: Aко се покаже повече от три пъти, вече го дорисуват страховете, мислите, предразсъдъците или симпатиите на тези, които го гледат.
Проф. Мутафчийски и доц. Мангъров - разбира се, говорим за тях - говорим и за това, че публиката им отдавна започна да ги украсява според собствените си капризи и ги превърна в онези блокчета за деца, на които има готови контури, които те да довършат с каквито цветове преценят.
Може да проследите арката:
Арката на Мутафчийски:
В началото: Голямо доверие, задоволство от това, че сложната ситуация е попаднала в сигурни ръце. Висок рейтинг, шегички от Борисов на пресконференция да не му сяда в стола, понеже рейтингът му взел да става по-висок от премиерския. В мрежите - масови колажи с определена симпатия, в които на всичко живо е заповядано да не излиза, та чак бременна жена да му праща мейл, че бебето й се бавило и ако може да разпореди най-сетне да се покаже навън.
В средата: Леки съмнения, защо този човек се появява толкова често по телевизията, не може ли по-рядко да се появява, че вече взе да ни идва до гуша. Дали в крайна сметка не сплашва прекалено много и ако го прави - защо.
В края: Спиране на брифингите, лично признание на властта, че пресконференциите отнасяли много критики и предизвиквали негативизъм - сякаш брифингът е задължен да предизвиква аплодисменти и топли добри чувства и да радва като вечерно шоу. Мейлът, на който пише бременната жена, има нови гости - хора, които пишат смъртни заплахи.
Арката на Мангъров:
В началото: Един-единствен глас на съмнението, който по-скоро се приема от необходимостта по събирането на няколко гледни точки, отколкото човек, чиито съвети действително трябва да се послушат.
В средата: Колкото повече изолацията дотегва, толкова по-убедителен става. Към него се прикрепя идеята за шведския модел, без въобще повечето да са наясно какво точно представлява шведския модел и всички детайли по прилагането му и успеха му. Например: доколко груповата отговорност на скандинавски народ може механично да се приложи и на Балканите, и дали няма все пак някои разлики между шведската здравна система и българската ,както и в подготовката на двете да приемат наплива от пациенти.
В края: Предстои да видим. Всъщност всичко, което Мангъров говори тепърва ще бъде изпитано на практика. И може да предстои интересен обрат - удобната роля на критик на действията на щаба досега не включваше и отговорността за това какво би станало ако те послушат идеите на Мангъров. Сега обаче той може да последва съдбата на Мутафчийски и двамата отново да разменят ролите си.
_
Има един немалък проблем и с двамата. Той е в това, че и Мутафчийски, и Мангъров започнаха да се подхлъзват по собствените си образи, по това, което публиката вижда в тях. Може да си спомните моментите, в които Мутафчийски с усмивка на няколко брифинга започваше да имитира колажите, които бе гледал за себе си - бяха му харесали смешките и се бе поласкал достатъчно много, за да започне сам да ги произвежда. Мангъров също, веднъж попаднал в предствата за него самия, с всяко следващо изказване става все по-екстремен, поласкан от образа си на подривен дарвинист, който твърди че нищо кой знае какво няма да стане и нищо кой знае какво не е станало. Постепенно става и друго: хората, които по някакъв начин считат, че държавата, въпреки редица съмнения, все пак може да се кредитира с доверие и е или необходимост, или най-малкото - необходимо зло - се вливат в редиците на генерал Мутафчийски и неговите препоръки. И обратното: анархистичните духове, сходни към генерални съмнения както към държавата, така и към световния ред, постепенно преминават в редиците на Мангъров. Няма да се учудя след време стане така, че двамата изведнъж да започнат да обединяват около себе си твърде стари разделения - леви срещу десни, русофили срещу русофоби, либерали срещу консерватори. Дайте да предположим: Кой от двамата е против истанбулската конвенция и кой я защитава? Кой какво мисли за стратегията за защита на детето?
През това време, още една малка и безинтересна арка:
Арката на коронавируса:
В началото на извънредното положение: Расте.
В средата на извънредното положение: Расте.
В края на извънредното положение: Расте.
Вижда се ясно: няма нищо извънредно.
Автор: Райко Байчев
