Простете на автора, че в големите политически напрежения решава да обърне внимание именно на Цветан Цветанов. Но в това да обръщаш внимание на Цветан Цветанов има журналистически дълг, който ще разберат само естетите, а не баналните типове, които следят политиката така сякаш нещо би имало по-голям смисъл от това от време на време да се забавляваш с казаното от Цветанов.
Най-новото: Цветан Цветанов подкрепи исканията за оставка на Борисов като заяви, че ГЕРБ не е достатъчно открита към обществото. Подтекстът вероятно е в това, че през цялото време на членството на Цветанов в ГЕРБ партията е била открита към обществото и причината е било сийяното присъствие на Цветанов, но - уви - той се маха и настъпват ужасяващи времена. Това присъствие е спасявало ГЕРБ от повечето злини и повечето оставки, то е било като червеното конче на ръката на Борисов и дори да излиза малко по-скъпо върши по-добра работа. Цветанов наистина е прав: по негови времена мирно и тихо се трупаха луксозни апартаменти, всичко вървеше в едно приятно темпо, в което за да се случи изненада трябваше премиерът да изпадне в онези редки халюцинации и да му се привиди как Цецка Цачева наистина може да спечели президентските изборите. Но ето че сега царството гербово свърши - една година и един апартамент по-късно Борисов трябва да си подаде оставката. Иска я човекът, който създаде партията заедно с него, така както падащ от скала човек по рефлекс дръпва най-близкия надолу, за да се сгромолясат заедно.
Между другото вижте какво каза Цветанов по отношение на апартамента, цитирам със запазен словоред:
"Смятам, че на 55 години имам едно основно жилище, което не е нито някаква къща, нито някакъв палат".
Изречението е забележително филологическо предизвикателство.
Първо, какво прави това "смятам" в началото на изречението? "Смятам" е дума, която предполага някакво субективно мнение, но след това изведнъж се появява фрагмент от обективната реалност. Цветанов смята, че има едно основно жилище. Така е преценил. Вие може да смятате друго. Но той така смята - едно е жилището. Възможно е примерно преценките ви да се разминат - заставате на едно и също място, гледате към едно и също жилище. Той смята, че е едно, вие смятате, че не е. Кой както го види - ако смятате различни неща, може да се привикат още минувачи да видим те как смятат. Със сигурност обаче притежанието на апартаменти се измества от обективната реалност към субективната преценка. Кой каквото сметне.
Кулминацията обаче идва - в следното изречение:
Цветанов заяви, че има много по-различна ценностна система от тази на Бойко Борисов. "Имам здраво семейство, не се отказвам и не предавам приятелите си, а стоя зад тях", обясни той.
Наистина е много по-различна: Бойко Борисов поне е еднакво абсурден през всичките тези години, докато Цветан Цветанов е по много разнообразни начини.
Автор: Райко Байчев
