През тази година България стана арена на много събития, повечето от които определено донесоха негативни емоции. И в политиката, и в икономиката на страната ни имаше куп скандали и афери – свалянето на правителството на Бойко Борисов заради протеста срещу високите цени на тока, СРС скандалът с Цветан Цветанов, СРС скандалът Борисов, Найденов, Кокинов, аферата с бюлетините в Костинброд, скандалът с Христо Бисеров.
Затова, както често се случва през годините, утеха ни носеха спортните успехи. И макар те да са далеч по-оскъдни, отколкото преди време, все пак българските спортисти все още блестят на световната сцена и са фактор в спортове, привличащи вниманието на огромна част от спортната аудитория по цял свят. А днес е Коледа и е редно да си спомним за един от двамата големи български спортисти, които ни радваха през цялата година.
Actualno.com избра да обърне внимание в индивидуалните спортове на успехите на номер две и номер три в класацията „Спортист на годината” - първата ни ракета при мъжете Григор Димитров и звездата ни в професионалния бокс Кубрат Пулев. Без да подценяваме победителя в класацията Иво Ангелов, смятаме, че Димитров и Пулев постигнаха успехи в далеч по-популярни спортове в световен мащаб и имената им са по-познати зад граница, а може би и в България. Особено Димитров на практика легитимира името на България в един от най-конкурентните и популярни спортове в света – мъжкият професионален тенис.
Григор Димитров
През тази година първата ракета на България при мъжете направи нещо, което до този момент български тенисист не можеше и да си мечтае да стори – той победи действащ номер едно в света и заявоюва първата титла от турнир от категорията на ATP както в своята кариера, така и за България изобщо.
Австралийското лято и турнирите на твърди кортове в Европа и САЩ
Началото на годината подсказа, че Григор вече ще играе далеч по-активна роля в световния тенис. Димитров стигна до финал в Брисбейн, където записа победи над играчи като Милош Раонич и Маркос Багдатис. На финала обаче действащият по това време шампион на US Open Анди Мъри се оказа твърде голяма хапка за нашето момче.
Освен хубавите спомени, силният турнир в Брисбейн обаче показа и друго – Григор още не беше готов да се представя на толкова високо ниво в последователни турнир. Димитров загуби в първи кръг в Сидни, което беше очаквано, но неочаквано си стегна багажа след първия си мач на Australian Open.
Следващият турнир, на който Григор се представи много добре, беше силното състезание в Ротердам. Там той победи последователно друга голяма млада надежда на световния тенис Бърнард Томич, справи се и с бившия номер 4 в света Николай Давиденко и пак взе скалпа на Маркос Багдатис. На полуфинал обаче Григор срещна Хуан-Мартин Дел Потро и аржентинецът вече сложи край на холандския поход на нашето момче.
Успехите в Брисбейн и Ротердам доведоха до първия рекорд за българския мъжки тенис през тази година – Григор влезе като поставен тенисист на турнир от серията „Мастърс”, като това стана в Индиън Уелс. Там Григор стигна до трети кръг, където беше победен от световния номер едно по това време Новак Джокович, макар че определено можеше да вземе първия сет на сърбина и да го постави под сериозно напрежение. Последва участие в Маями, където Григор отново имаше лош жребий – мач с Анди Мъри пак в трети кръг, който се разви идентично като този с Джокович в Индиън Уелс, но с още повече драма и шокиращ обрат в първия сет, когато Григор буквално беше взел частта в ръце, но се разтрепери и изпусна питомното. За сметка на това на двойки в Маями Григор достигна до полуфинал.
Клей сезонът
Това беше може би най-силният момент на Григор през годината – още в Монте Карло, на тамошния турнир от серията „Мастърс”, Димитров показа колко напред е стигнал с материала. Той победи втората ракета на Сърбия Янко Типсаревич, номер 10 в света по това време, като стигна до мач със завърналия се след контузия на корта крал на клея Рафаел Надал. В този мач, на четвъртфинал, Григор взе сет на Надал и беше съвсем близо до немислимото – победа срещу испанеца на турнира, на който той още нямаше загуба в професионалната си кариера.
Изцеждащият мач с Надал логично доведе до ранна загуба в Барселона, но в Мадрид, на най-голямата клей сцена в света на Мастърс турнирите, Григор блесна както никога досега. Димитров победи действащия номер едно Новак Джокович и си върна за загубата в Индиън Уелс, като успя да се справи въпреки крампите в краката и въпреки че му се наложи да играе цели три сета. След тази победа стана ясно, че нашето момче печели и на нежния фронт – наяве излезе връзката му с Мария Шарапова. Последва загуба от правещия много силен сезон Станислас Вавринка, който в края на годината за пръв път в кариерата си игра на Финалния Мастърс на осемте най-добри в света. Въпреки успехите на клей, самият Григор осъзнаваше, че му трябва още много във физическо отношение, за да се бори всяка седмица с тенис чудовищата при мъжете.
Влиянието на Шарапова
Връзката със световноизвестната руска тенисистка определено позавъртя главата на Димитров и той преживя период на лутане в спортно отношение. Особено разочароващо българинът се представи на „Ролан Гарос”, където Новак Джокович го попиля, но по-важното в случая беше, че Григор не показа и грам желание за игра и изобщо не понечи да се бори в мача. Не закъсня и следващия неприятен урок – в Куинс, на трева, където легендата Лейтън Хюит демонстрира на Григор, че трябва да е готов всеки ден да се бори, ако иска да стане голям играч. На „Уимбълдън”, където Григор има титла при юношите и на настилката, където твърди, че се чувства отлично – тревата, Димитров отново разочарова, губейки срещу противник, който е определено по-слаб от него като качества, но който стисна зъби и се пребори за успеха.
Чак на вече „любимия” клей Григор се посъвзе и стигна до полуфинал на турнира в Бостад в Швеция, но там Фернандо Вердаско го надхитри и отложи първата титла на ATP ниво за нашето момче. Димитров записа и добър старт на американското лято, като във Вашингтон стигна до четвъртфинал, но падна от Томи Хаас, макар че не допусна пробив в сервиса си. В Монреал обаче Гришо определено се издъни, но това беше прелюдия към отлично представяне в Синсинати. Там Григор взе престижен успех срещу номер 13 в света по това време Николас Алмагро и пак игра с Надал, като отново му взе сет – за трети път в три мача между двамата, но това се оказа недостатъчно за успех. За съжаление обаче Димитров записа слаба година на Шлемовете и загуби още в първи кръг на US Open.
Успешен край на годината
След сезона в САЩ дойде време за турнирите на по-бързи настилки и в зала, като точно там Димитров достигна до най-големия си успех през годината. Предпоставката за триумфа беше започналото сътрудничество между българина и големия тенис треньор Роджър Рашийд. И на турнира в Стокхолм нещата тръгнаха. Точно там Григор взе титлата, побеждавайки на финала световния номер три Давид Ферер в истински трилър, с което стигна и до рекорд в ранглистата при мъжете.
След успеха в Швеция, Григор получи още един подарък – мач с идола си Роджър Федерер в Базел. Срещата не се превърна в очакваното шоу, но все пак донесе нови емоции на тенис феновете и ценен опит за Григор. Годината за Григор завърши с добро представяне на Мастърса в Париж, където Григор загуби от правещия много силен сезон Хуан-Мартин Дел Потро.
Така българинът завърши сезона под номер 23 в света и си пожела догодина да стане по-постоянен играч. А Нова година за Димитров започва съвсем скоро – отново в Брисбейн, като Григор отдавна вече е в гореща Австралия и се подготвя за старта на сезона.