Астрономите откриха система, състояща се от бяло джудже, кандидат за екзопланета от земната група, и кафяво джудже, използвайки гравитационно микролинзиране.
От 1610 г. учените наблюдават броя и разположението на слънчевите петна с помощта на телескопи. Именно благодарение на тези наблюдения ние познаваме историята на циклите на слънчевата активност.
Масивни експлозии на Слънцето предизвикаха предупреждения за геомагнитни бури. Те могат да предизвикат ослепителни полярни сияния в северната част на САЩ, Европа и южната част на Австралия тази вечер, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.
Марс, наричан още „червената планета“, е един от най-интересните обекти в нашата Слънчева система. Тя пленява въображението на учените и любителите на астрономията със своите уникални характеристики и потенциал за бъдещи човешки мисии.
С развитието на науката и технологията, човешката познание за Слънчевата система е претърпяло значителни промени. От първоначалните пет планети, видими наоколо, стигаме до 8 с добавянето на Уран и Нептун през 18-ти и 19-ти век.
Учени са обединили 14-годишни данни от наблюдения в една визуализация на гама-лъчението от Слънцето. То се оказало неравномерно и несиметрично въпреки очакванията.
Слънчевите изригвания са електромагнитно излъчване, което се „излива“ в Космоса, когато определено ниво на магнитна енергия се натрупа в атмосферата на нашата звезда.
"Аномалия" е възникнала по време на полета на ракета "Вулкан Кентавър", която излетя по-рано днес към Луната, съобщиха световните осведомителни агенции, позовавайки се на стартъп компанията "Астроботик".
Автори на ново изследване предполагат, че някои звезди са се образували около първични черни дупки с неголяма маса. Те са изчислили как може да изглежда животът на такива звезди и са стигнали до извода, че в центъра на Слънцето може да има черна дупка.
Днес Слънцето е основен източник на гравитация и енергия. Но един ден това ще доведе до смъртта на Земята. Тъй като звездата на Слънчевата система остарява, нейният жизнен цикъл в крайна сметка ще погълне нашата планета.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
От Земята ни се струва, че Слънцето е безкрайно огромно, а и когато го сравним със Земята, наистина е така. Но астрономите имат свой собствен поглед върху света около нас и нищо не им пречи да погледнат по-отблизо същото Слънце, за да разберат истинския му радиус.
Учените са установили, че в продължение на 70 години слънчевите цикли са били по-кратки, отколкото сега
Слънчевите цикли, които сега продължават 11 години, са били по-кратки с 3 години между 1645 и 1715 г.
Понякога най-доброто място за скриване на тайна е посред бял ден. Просто попитайте Слънцето.
„Слънцето е по-изненадващо, отколкото смятахме – казва Мехр Ун Ниса от Мичиганския университет.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Има нещо наистина странно в Слънцето. Всъщност има много странни неща за Слънцето, но новаторска космическа сонда дава следата, която може да ни е необходима, за да разрешим едно от тях.
Слънчевата активност преминава през цикли, които се проследяват и след това се използват за прогнозиране на промените в тази активност и нейното въздействие върху Земята.
Има нещо наистина странно в Слънцето. Всъщност има много странни неща за Слънцето, но новаторска космическа сонда дава следата, която може да ни е необходима, за да разрешим едно от тях.
Слънчевите изригвания са електромагнитно излъчване, което се „излива“ в Космоса, когато определено ниво на магнитна енергия се натрупа в атмосферата на нашата звезда.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
Днес Слънцето е основен източник на гравитация и енергия. Но един ден това ще доведе до смъртта на Земята. Тъй като звездата на Слънчевата система остарява, нейният жизнен цикъл в крайна сметка ще погълне нашата планета.
Автори на ново изследване предполагат, че някои звезди са се образували около първични черни дупки с неголяма маса. Те са изчислили как може да изглежда животът на такива звезди и са стигнали до извода, че в центъра на Слънцето може да има черна дупка.
С развитието на науката и технологията, човешката познание за Слънчевата система е претърпяло значителни промени. От първоначалните пет планети, видими наоколо, стигаме до 8 с добавянето на Уран и Нептун през 18-ти и 19-ти век.
От Земята ни се струва, че Слънцето е безкрайно огромно, а и когато го сравним със Земята, наистина е така. Но астрономите имат свой собствен поглед върху света около нас и нищо не им пречи да погледнат по-отблизо същото Слънце, за да разберат истинския му радиус.
Понякога най-доброто място за скриване на тайна е посред бял ден. Просто попитайте Слънцето.
„Слънцето е по-изненадващо, отколкото смятахме – казва Мехр Ун Ниса от Мичиганския университет.
Марс, наричан още „червената планета“, е един от най-интересните обекти в нашата Слънчева система. Тя пленява въображението на учените и любителите на астрономията със своите уникални характеристики и потенциал за бъдещи човешки мисии.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Слънчевата активност преминава през цикли, които се проследяват и след това се използват за прогнозиране на промените в тази активност и нейното въздействие върху Земята.
Учените са установили, че в продължение на 70 години слънчевите цикли са били по-кратки, отколкото сега
Слънчевите цикли, които сега продължават 11 години, са били по-кратки с 3 години между 1645 и 1715 г.
"Аномалия" е възникнала по време на полета на ракета "Вулкан Кентавър", която излетя по-рано днес към Луната, съобщиха световните осведомителни агенции, позовавайки се на стартъп компанията "Астроботик".
От 1610 г. учените наблюдават броя и разположението на слънчевите петна с помощта на телескопи. Именно благодарение на тези наблюдения ние познаваме историята на циклите на слънчевата активност.
Учени са обединили 14-годишни данни от наблюдения в една визуализация на гама-лъчението от Слънцето. То се оказало неравномерно и несиметрично въпреки очакванията.
Астрономите откриха система, състояща се от бяло джудже, кандидат за екзопланета от земната група, и кафяво джудже, използвайки гравитационно микролинзиране.
Масивни експлозии на Слънцето предизвикаха предупреждения за геомагнитни бури. Те могат да предизвикат ослепителни полярни сияния в северната част на САЩ, Европа и южната част на Австралия тази вечер, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.
Астрономите откриха система, състояща се от бяло джудже, кандидат за екзопланета от земната група, и кафяво джудже, използвайки гравитационно микролинзиране.
От 1610 г. учените наблюдават броя и разположението на слънчевите петна с помощта на телескопи. Именно благодарение на тези наблюдения ние познаваме историята на циклите на слънчевата активност.
Масивни експлозии на Слънцето предизвикаха предупреждения за геомагнитни бури. Те могат да предизвикат ослепителни полярни сияния в северната част на САЩ, Европа и южната част на Австралия тази вечер, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.
Марс, наричан още „червената планета“, е един от най-интересните обекти в нашата Слънчева система. Тя пленява въображението на учените и любителите на астрономията със своите уникални характеристики и потенциал за бъдещи човешки мисии.
С развитието на науката и технологията, човешката познание за Слънчевата система е претърпяло значителни промени. От първоначалните пет планети, видими наоколо, стигаме до 8 с добавянето на Уран и Нептун през 18-ти и 19-ти век.
Учени са обединили 14-годишни данни от наблюдения в една визуализация на гама-лъчението от Слънцето. То се оказало неравномерно и несиметрично въпреки очакванията.
Слънчевите изригвания са електромагнитно излъчване, което се „излива“ в Космоса, когато определено ниво на магнитна енергия се натрупа в атмосферата на нашата звезда.
От ранна възраст учим, че планетите от нашата Слънчева система променят позицията си, докато обикалят около централна звезда – Слънцето.
"Аномалия" е възникнала по време на полета на ракета "Вулкан Кентавър", която излетя по-рано днес към Луната, съобщиха световните осведомителни агенции, позовавайки се на стартъп компанията "Астроботик".
Автори на ново изследване предполагат, че някои звезди са се образували около първични черни дупки с неголяма маса. Те са изчислили как може да изглежда животът на такива звезди и са стигнали до извода, че в центъра на Слънцето може да има черна дупка.
Днес Слънцето е основен източник на гравитация и енергия. Но един ден това ще доведе до смъртта на Земята. Тъй като звездата на Слънчевата система остарява, нейният жизнен цикъл в крайна сметка ще погълне нашата планета.
Група астрофизици от Франция и САЩ са симулирали процесите, които биха възникнали, ако някоя друга звезда се приближи достатъчно близо до Слънцето и неговите планети.
От Земята ни се струва, че Слънцето е безкрайно огромно, а и когато го сравним със Земята, наистина е така. Но астрономите имат свой собствен поглед върху света около нас и нищо не им пречи да погледнат по-отблизо същото Слънце, за да разберат истинския му радиус.
Учените са установили, че в продължение на 70 години слънчевите цикли са били по-кратки, отколкото сега Слънчевите цикли, които сега продължават 11 години, са били по-кратки с 3 години между 1645 и 1715 г.
Понякога най-доброто място за скриване на тайна е посред бял ден. Просто попитайте Слънцето. „Слънцето е по-изненадващо, отколкото смятахме – казва Мехр Ун Ниса от Мичиганския университет.
След около 5 милиарда години Слънцето ще умре. Но с напредване на възрастта ще става все по-ярко и по-горещо и след около 500 милиона години нашата звезда ще е нагорещила Земята до изпепеляване.
Учените, които наблюдават слънчевата активност, съобщават, че в слънчевото петно AR3354 продължават поредица от изригвания.
Група европейски астрономи за първи път наблюдаваха необичайно явление в слънчевата корона, сравнимо с метеорен дъжд, наблюдаван от Земята.
Има нещо наистина странно в Слънцето. Всъщност има много странни неща за Слънцето, но новаторска космическа сонда дава следата, която може да ни е необходима, за да разрешим едно от тях.
Слънчевата активност преминава през цикли, които се проследяват и след това се използват за прогнозиране на промените в тази активност и нейното въздействие върху Земята.
