Група европейски астрономи за първи път наблюдаваха необичайно явление в слънчевата корона, сравнимо с метеорен дъжд, наблюдаван от Земята.
Още: Магнитни бури за седмицата 4-10 март 2025 г.: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Още: Наклонът на лунната орбита е обяснен с влиянието на втори спътник на Земята
От време на време в слънчевата корона – най-горната, разредена и гореща част от атмосферата на нашата звезда – се случват така наречените коронални дъждове, когато горещата плазма, охлаждайки се, кондензира и пада обратно на повърхността на Слънцето. Диаметърът на такива кондензати достига 250 километра, а скоростта им надхвърля 100 километра в секунда.
Астрономи за първи път наблюдаваха дълги гравитационни вълни от свръхмасивни черни дупки
Но през март 2022 г. европейските астрономи успели да заснемат още по-необичайно явление: с помощта на автоматичния Solar Orbiter, обикалящ около слънцето на разстояние от 42 до 135 милиона километра, изследователите наблюдавали слънчевата корона от разстояние около 49 милиона километра (това е една трета от разстоянието между Слънцето и Земята) и установили, че плазмените струпвания от коронален дъжд нагряват атмосферата на Слънцето, докато падат.
Още: Ще удари ли Земята астероидът 2024 YR4? Историята продължава
Още: Нещо странно, необичайно, става със Земята. Защо може да е плашещо
Това води до появата на ярки проблясъци с продължителност няколко минути, причинени от локално нагряване на газа до милион градуса по Целзий – сто и половина пъти по-горещо от повърхността на нашата звезда.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Облакът на Оорт се оказа спирален отвътре
Още: Черна дупка в Големия Магеланов облак изхвърля звезди от галактиката?
Червените линии показват следите на някои "падащи звезди"; силуетът на Земята е показан за мащаб. Patrick Antolin, ESA/Solar Orbiter EUI/HRI
Подобно явление може да се наблюдава на Земята, когато твърди обекти навлизат в атмосферата на планетата с висока скорост и срещайки съпротивлението на въздуха, се нагряват до огромни температури, превръщайки се в „падащи звезди“. Тъй като слънчевата корона е значително по-малко плътна от въздушната обвивка на Земята, учените смятат, че повечето от струпванията безопасно достигат повърхността на звездата и не изгарят до пепел в атмосферата.
Още: Парад на планетите тази седмица, после - чак през 2040 г.
Още: Парад на планетите: Почти цялата Слънчева система видима с просто око
В случая със земните „падащи звезди“ тяхната следа в атмосферата може лесно да бъде проследена поради аблация – процес на откъсване на частици от падащ обект поради триене във въздушните слоеве.
Има нещо странно в атмосферата на Слънцето и изглежда, имаме представа какво
Аблацията в слънчевата корона обаче е невъзможна поради мощното магнитно поле на звездата: вместо да дадат на астрономите посоката на плазмения кондензат, неговите частици се ориентират по линиите на магнитното поле на Слънцето и не позволяват образуването на ярка „опашка“. Това допълнително усложнява наблюдението на „звездопада“ с телескопи.
Траекторията на плазмените струпвания в слънчевата корона Patrick Antolin, ESA/Solar Orbiter EUI/HRI
Тъй като вътрешните слоеве на слънчевата корона са изключително горещи, малко вероятно е човечеството някога да може директно да ги изследва. Така че наблюдението на такива „звездопади“ е рядка възможност да се научи повече за състава и термодинамиката на слънчевата атмосфера.
Изследването е публикувано в списание Astronomy & Astrophysics.
