"Лазаруване"
Заспало е детенце
в позлатена люлчица,
мама му го будеше:
– Стани, стани, детенце,
та погледай Лазара,
какъв иде отдолу –
бели поли развява,
с жълти чехли потропва.
Лазарова събота е празник, който отбелязваме в чест на Исус Христос и момента, в който той възкресява Лазар от гроба. Лазаровден е винаги в събота, в деня преди Цветница който е седмицата преди Великден.
Лазаровден тази година се пада на 12 април. Празникът е известен като Лазарова събота, защото винаги се пада в събота. Въпреки това няма постоянна дата, тъй е обвързан с Великден.
Наред с обредите, изпълнявани на Лазаровден, върви и празничната трапеза, която също има своето значение. Във всяко ястие от трапезата се влага скрит смисъл.
Ден преди Цветница православните празнуват Лазарова събота, известна още като Лазаровден. На този ден вярващите си спомнят едно от основните чудеса, извършени от Исус - възкресението на Лазар.
На 27-ми април 2024 година отбелязваме един от пролетните български празници - Лазаровден. Този ден е символ на пробуждането, както в природата, така и в човешките сърца.
„Лазаре, стани“ е казал Христос на мъртвия от четири дни Лазар и станал той, възкръснал измежду мъртвите. Наричаме Лазар Четверодневни, защото е възкресен от Иисус на четвъртия ден след смъртта му.
Пролетта в българските фолклорни традиции е изпълнена със символика и обичаи. Като започнем от Лазаровден и Цветница и стигнем до най-тържествения – Възкресение Христово.
Обредните трапези и ястия заемат важно място в народните и християнски празници, чествани у нас. С обредните ястия са свързани и голяма част от ритуалите и обичаите, изпълнявани на най-големите празници, а без пита, замесена от работливите ръце на домакинята, не минавала нито една празнична трапеза.
Лазаруването, което свързваме с Лазаровден – един от най-цветните и пъстри пролетни християнски и народни празници, отбелязван всяка година на различна дата, но винаги в съботата преди началото на Страстната седмица, е очакван с трепет от младите момичета обичай, поставящ началото на момеенето им и преход от детството към света на възрастните.
Лазаровден, посветен на едноименния светия, когото почитаме всяка година в съботния ден преди Страстната седмица, е сред най-светлите, цветни, пъстри, усмихнати пролетни християнски и народни празници, част от българския фолклорен календар, свързан с богато разнообразие от обреди и обичаи, сред които най-чаканият е лазаруването.
Един от най-цветните, изпъстрен с песни и танци пролетни християнски и народни празници – Лазаровден, се отбелязва винаги в събота преди началото на Страстната седмица, завършваща с най-светлия празник за вярващите християни – Възкресение Христово.
Лазаров ден, наричан още Лазарова събота, Лазарница и Лазар, е християнски и традиционен народен празник, който отбелязваме в съботния ден преди Цветница и точно преди Страстната седмица и Възкресение Христово.
Лазарова събота, позната повече в народните традиции и обичаи като Лазаровден, е сред най-светлите Християнски празници. Името подсказва, че Лазаровден, наричан още Лазар и Лазарница, както и Вход Господен в Йерусалим, се чества в събота, като точната дата не е фиксирана, тъй като празникът е подвижен и зависи от деня, в който се поздравяваме с Възкресение Христово.
Лазаруването, което свързваме с Лазаровден – един от най-цветните и пъстри пролетни християнски и народни празници, отбелязван всяка година на различна дата, но винаги в съботата преди началото на Страстната седмица, е очакван с трепет от младите момичета обичай, поставящ началото на момеенето им и преход от детството към света на възрастните.
Лазарова събота, позната повече в народните традиции и обичаи като Лазаровден, е сред най-светлите Християнски празници. Името подсказва, че Лазаровден, наричан още Лазар и Лазарница, както и Вход Господен в Йерусалим, се чества в събота, като точната дата не е фиксирана, тъй като празникът е подвижен и зависи от деня, в който се поздравяваме с Възкресение Христово.
На 27-ми април 2024 година отбелязваме един от пролетните български празници - Лазаровден. Този ден е символ на пробуждането, както в природата, така и в човешките сърца.
Лазарова събота е празник, който отбелязваме в чест на Исус Христос и момента, в който той възкресява Лазар от гроба. Лазаровден е винаги в събота, в деня преди Цветница който е седмицата преди Великден.
Лазаров ден, наричан още Лазарова събота, Лазарница и Лазар, е християнски и традиционен народен празник, който отбелязваме в съботния ден преди Цветница и точно преди Страстната седмица и Възкресение Христово.
Ден преди Цветница православните празнуват Лазарова събота, известна още като Лазаровден. На този ден вярващите си спомнят едно от основните чудеса, извършени от Исус - възкресението на Лазар.
Пролетта в българските фолклорни традиции е изпълнена със символика и обичаи. Като започнем от Лазаровден и Цветница и стигнем до най-тържествения – Възкресение Христово.
Обредните трапези и ястия заемат важно място в народните и християнски празници, чествани у нас. С обредните ястия са свързани и голяма част от ритуалите и обичаите, изпълнявани на най-големите празници, а без пита, замесена от работливите ръце на домакинята, не минавала нито една празнична трапеза.
Лазаровден тази година се пада на 12 април. Празникът е известен като Лазарова събота, защото винаги се пада в събота. Въпреки това няма постоянна дата, тъй е обвързан с Великден.
„Лазаре, стани“ е казал Христос на мъртвия от четири дни Лазар и станал той, възкръснал измежду мъртвите. Наричаме Лазар Четверодневни, защото е възкресен от Иисус на четвъртия ден след смъртта му.
"Лазаруване"
Заспало е детенце
в позлатена люлчица,
мама му го будеше:
– Стани, стани, детенце,
та погледай Лазара,
какъв иде отдолу –
бели поли развява,
с жълти чехли потропва.
Един от най-цветните, изпъстрен с песни и танци пролетни християнски и народни празници – Лазаровден, се отбелязва винаги в събота преди началото на Страстната седмица, завършваща с най-светлия празник за вярващите християни – Възкресение Христово.
Лазаровден, посветен на едноименния светия, когото почитаме всяка година в съботния ден преди Страстната седмица, е сред най-светлите, цветни, пъстри, усмихнати пролетни християнски и народни празници, част от българския фолклорен календар, свързан с богато разнообразие от обреди и обичаи, сред които най-чаканият е лазаруването.
Наред с обредите, изпълнявани на Лазаровден, върви и празничната трапеза, която също има своето значение. Във всяко ястие от трапезата се влага скрит смисъл.