Лазаровден, посветен на едноименния светия, когото почитаме всяка година в съботния ден преди Страстната седмица, е сред най-светлите, цветни, пъстри, усмихнати пролетни християнски и народни празници, част от българския фолклорен календар, свързан с богато разнообразие от обреди и обичаи, сред които най-чаканият е лазаруването.
Младите момичета с нетърпение очаквали своя ред да станат лазарки, което било своеобразно преминаване от света на децата към света на възрастните, получавали правото да носят момински дрехи, да се сгодяват, да се оглеждат за своя жених – момеели се. Вярвало се, че само девойка, била лазарка, ще намери половинката си в живота, което придава на лазаруването смисъл много по-важен и дълбок от наричането за здраве и късмет с песни от дом на дом.
Разнообразни и интересни са обредите и обичаите, изпълнявани от лазарките. На част от тях можем да се насладим и днес, тъй като се пресъздават всяка година, за да съхраним корените и да пазим живи традициите си. На този своеобразен урок по Лазаруване може да присъствате в различни краища на страна, а ако нямате възможност да пътувате и да се потопите в света на старите българи и обичаите, изпълнявани от лазарките, ще ги научите тук.
Лазаруване - ето какво включва обичаят
Урок по Лазаруване
Лазаровден е очакван с трепет и вълнение от момичетата, достигнали възраст за момеене, тъй като лазаруването поставяло началото на новия им живот – този на момите, които чакали своя жених и имали право да се сгодяват. Не е случайно, че част от песните, изпълнявани от лазарките, както и част от обредните предмети, които носели по време на обиколката си от дом на дом, напомняли за любовта, мъжкото начало и имали любовно-женитбени мотиви.
Лазаруването било толкова важен момент от живота на момичетата, че те старателно се приготвяли за него по време на дългите Великденски пости с помощта на по-възрастни и вещи в лазаруването жени. Сред обредите, които изпълняват лазарките на Лазаровден, са:
Лазарова събота 2024 – всичко за големия празник
- За наричането за здраве и берекет, неизменна част от лазаруването, лазарките се обличали в невестински костюми, които взимали за празника от наскоро омъжени жени, за да подчертаят превръщането им от деца в моми. В кюстендилско носели в ръка кърпа, с която невестата се "кланя" на сватбата, а в Шоплука на главите си слагали копринена трева и красиво пауново перо.
- Подобно на познатите ни коледари, които наричали за здраве и плодородие от дом на дом, лазарките също обикаляли на Лазаровден селото си, за да влязат във всяка къща, да благословят стопаните с песни за здраве и благоденствие.
- Моминските песни и танци са неразделна част от този пъстър пролетен християнски празник. Сред танците най-характерен е обреден танц, наречен „боеник“, при който момичетата размахвали бели кърпи, докато изричали благословиите за здраве, щастие, късмет и берекет. В края на танците водачката на хорото трябвало да постави своята бяла кърпа на рамото на стопанина, като знак, че той трябва да я напълни с парици.
- Обредите, изпълнявани от лазарките, не приключвали на Лазаровден. На следващия ден – Цветница – друг голям цветен пролетен празник, наричан още Връбница, заради върбовите клонки за здраве, които отнасяме от църквите в домовете си, лазарувалите момичета отивали до най-близката река и пускали в нея венци, китки или обредни хлебчета с форма на кукли. Най-бързо понесеният от реката определял лазарката, която да стане кумица. Кумиченето е друг ритуал пряко свързан с лазаруването. Кумицата момичетата отнасяли на ръце до люлка, на която чакали ергени, а след това запазвали мълчание и в знак на уважение към кумицата не ѝ говорели до третия ден след Възкресение Христово, когато носели червени яйца в дома ѝ и сядали край богата, приготвена от кумицата, трапеза. И избирането на кумица, и боенека са сред най-ярките и значими ритуали за празника, които го правят такъв, какъвто го познаваме.
- Песните с наричания или с женитбени мотиви са неразделна част от Лазарова събота и урок по лазаруване, който лазарките не трябва да изпускат, защото Лазаровден е и празник на женската хорова песен и на танца – играе се несключено лазарско хоро.
- Лазарките получават дарове във всяка къща, която благословят с наричанията си за здраве, благополучие и щастие, като особено значение сред даровете имало суровото яйце – символ на безсмъртието и символ, чрез който лазарките гадаели къде на шега, къде сериозно какво ще е бъдещето.
- Във всеки дом една от лазарките, наречена „булката“ търкулва сито и според начина, по който падне – захлупено или с отвора нагоре – се гадае за плодородието през идващото лято и есен – изобилна реколта и пълен хамбар или глад и немотия.
- Сред ритуалите, които лазарките изпълняват в някои краища на страната, е високото подскачане, за да е висок конопът и за да се раждат много агнета.
