Един от най-цветните, изпъстрен с песни и танци пролетни християнски и народни празници – Лазаровден, се отбелязва винаги в събота преди началото на Страстната седмица, завършваща с най-светлия празник за вярващите християни – Възкресение Христово. Лазаровден носи името на светията праведни Лазар Четверодневни, възкресен от Христос, и е личен празник – имен ден – за всички, носещи името на светеца – Лазар и производните на него.
Лазаровден носи усещането за пролетта, за възраждането на живота, за началото на новия живот с превръщането на малкото момиче в жена, готова да стане невеста, за горите и обсипаните с билки и цветя поля. Това е един от най-усмихнатите, пъстри пролетни празници, чиито песни, ритуали и обичаи като лазаруването сме съхранили и до днес.
Лазаруването – един от най-ярките обичаи на Лазаровден за късмет
Лазаруването е обичай, който и днес е изпълняван и пресъздаван в редица краища на страната. В недалечното минало битувало вярването, че само момичетата, били лазарки, щели да срещнат своя жених. Лазаруването бележело края на детството им и навлизането в света на възрастните, готовността им да се сгодят и създадат семейства. Затова и носели в ръцете си криваци, олицетворяващи половите белези на мъжа, докато пеели песни и наричали за здраве и късмет от дом на дом, подобно на познатите ни коледари, но на Лазаровден.
Какви традиции свързват Лазаровден и Цветница?
За своето обхождане на домовете и наричането лазарките се обличали в невестински костюми, които взимали за празника от наскоро омъжени жени, а песните репетирали от началото на Великите пости с помощта на по-възрастни жени, за да донесат на празника с младостта и красотата си, с невинността и силата на наричанията си здраве, берекет, пъстрота, усмивки и много настроение.
Сред танците, които лазарките изпълняват на Лазарова събота, е обреден танц, наречен „боеник“, при който момичетата размахвали бели кърпи, докато изричали благословиите за здраве, щастие, късмет и берекет, с които наричали стопаните и домовете. Стопаните поднасяли на лазарките дарове, сред които важно място заемат суровото яйце, символ на възкресението и безсмъртието, пожеланието за здраве, късмет и дълголетие, и плодовете – символ на плодовитостта и новия живот. Вярвало се е, че в къща, посетена от лазарки и изпълнена с хоровите им песни и танци, е щастлива и благословена, че в нея влизат късметът и здравето.
Самите песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома, за късмет, макар да се прокрадват и песни с любовно-женитбени мотиви, което е очаквано, тъй като лазаруването поставя началото на момеенето на момичетата и готовността им за любов и сватба.
Лазаровден 2024 - кога се пада и какво се прави
Други традиции и обичаи на Лазаровден за късмет
Традициите повеляват за Лазаровден да се приготви обредна трапеза, да не се отказва помощ на нуждаещ се, помолил за такава, и да не се захваща домакинска или кърска работа. Всички тези забрани, обредни ястия и обичаи на Лазаровден са за късмет, за здраве, да е плодородна годината, богата и благословена.
Сред обредните ястия за празника особено място имат тези със зеленина – коприва, спанак и други като символ на разцъфващата природа и разцъфващата женственост, медът, като сладостта от живота, обредните хлебчета, наричани кукли, поради своята форма, които на следващия ден – Цветница – лазарките ще пуснат в реката, за да определят чрез най-бързото хлебче коя ще е кумицата тази година.
Сред народните обичаи на Лазаровден за късмет и здраве е и откъсването на върбови клонки, които се осветяват в храмовете и отнасят на другия ден – Цветница, наречена още Връбница именно заради върбичките, от вярващите в домовете им. Битува вярването, че върбовите клонки, поставени на вратите на миряните, държат болестите и злото далеч, пазят от зли сили, носят късмет и изцеляват болните и страдащите.
