В навечерието сме на един от най-светлите празници – 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, преименуван официално в края на 2020 г.
Вече трета година отбелязваме 24 май под наименованието Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
В навечерието на един от най-светлите празници – 24 май – Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура и на славянската книжовност – все по-често чуваме имената на двамата братя, наричани славянски апостоли заради приноса си за културното развитие на славянските народи.
Предците на румънците започват да използват кирилицата още от разпространението на християнството в Източна Европа, използвайки църковнославянския (старобългарски) език в богослужението, това се е случило преди повече от хиляда години, през периода на Първото българско царство.
Министерство на електронното управление (МЕУ) търси взаимодействие с академичната общност за налагане на българска форма на кирилицата в институционалната идентичност на публичната администрация, съобщиха от министерството.
След бурната реакция в българското общество по повод на скандалния филм "Една вяра, един език", в който България бе напълно изтрита от картата на славянската писменост руското посолство публикува краткото съобщение, в което отрича това да е официална позиция на руската историография.
Състезание по краснопис, поетичен рецитал и масова декламация на българската азбука се проведе в старозагорското СУ „Христо Смирненски“ в навечерието на 11 май – Ден на светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий.
Опитът да бъде присвоено Кирило-Методиевото дело със странните твърдения, че светите братя са създали църковнославянския език и са разпространили просветата в Русия, е недопустимо изопачаване на историческата и научната истина, най-малкото поради факта, че църковнославянският е руска редакция на старобългарския език от ХVII в.
Ще си мълчим ли на твърдения от Русия, начело с руския патриарх Кирил, че в създаването на кирилицата няма българско участие и че Кирил и Методий са "словенски учители"?
Уникални накити с библейски сюжети от сребро с позлата и седеф, икони и изящни богослужебни кръстове от средновековието, факсимилета на глаголически и кирилски текстове и на ценни исторически документи са изложени за кратко в централното фоайе на БАН.
Опитът да бъде присвоено Кирило-Методиевото дело със странните твърдения, че светите братя са създали църковнославянския език и са разпространили просветата в Русия, е недопустимо изопачаване на историческата и научната истина, най-малкото поради факта, че църковнославянският е руска редакция на старобългарския език от ХVII в.
Уникални накити с библейски сюжети от сребро с позлата и седеф, икони и изящни богослужебни кръстове от средновековието, факсимилета на глаголически и кирилски текстове и на ценни исторически документи са изложени за кратко в централното фоайе на БАН.
Предците на румънците започват да използват кирилицата още от разпространението на християнството в Източна Европа, използвайки църковнославянския (старобългарски) език в богослужението, това се е случило преди повече от хиляда години, през периода на Първото българско царство.
В навечерието на един от най-светлите празници – 24 май – Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура и на славянската книжовност – все по-често чуваме имената на двамата братя, наричани славянски апостоли заради приноса си за културното развитие на славянските народи.
Ще си мълчим ли на твърдения от Русия, начело с руския патриарх Кирил, че в създаването на кирилицата няма българско участие и че Кирил и Методий са "словенски учители"?
След бурната реакция в българското общество по повод на скандалния филм "Една вяра, един език", в който България бе напълно изтрита от картата на славянската писменост руското посолство публикува краткото съобщение, в което отрича това да е официална позиция на руската историография.
Вече трета година отбелязваме 24 май под наименованието Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
В навечерието сме на един от най-светлите празници – 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, преименуван официално в края на 2020 г.
Министерство на електронното управление (МЕУ) търси взаимодействие с академичната общност за налагане на българска форма на кирилицата в институционалната идентичност на публичната администрация, съобщиха от министерството.
Състезание по краснопис, поетичен рецитал и масова декламация на българската азбука се проведе в старозагорското СУ „Христо Смирненски“ в навечерието на 11 май – Ден на светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий.
В навечерието сме на един от най-светлите празници – 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, преименуван официално в края на 2020 г.
"Еволюция на българската държавност IV-IX век" - това е най-новата книга на проф.
Вече трета година отбелязваме 24 май под наименованието Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Графичната система, изместила глаголицата – първата българска азбука през IX-X в.
В навечерието на един от най-светлите празници – 24 май – Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура и на славянската книжовност – все по-често чуваме имената на двамата братя, наричани славянски апостоли заради приноса си за културното развитие на славянските народи.
Изследователи смятат, че са открили един от най-ранните текстове на кирилица, известни до момента.
Предците на румънците започват да използват кирилицата още от разпространението на християнството в Източна Европа, използвайки църковнославянския (старобългарски) език в богослужението, това се е случило преди повече от хиляда години, през периода на Първото българско царство.
Глаголицата е първата българска азбука, която по-късно е заменена от азбуката, която употребяваме днес – кирилицата.
"В моята Родина днес честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Министерство на електронното управление (МЕУ) търси взаимодействие с академичната общност за налагане на българска форма на кирилицата в институционалната идентичност на публичната администрация, съобщиха от министерството.
Европа Кирилицата, или старославянската азбука, се появява през IX или началото на Х век в Преславската книжовна школа.
След бурната реакция в българското общество по повод на скандалния филм "Една вяра, един език", в който България бе напълно изтрита от картата на славянската писменост руското посолство публикува краткото съобщение, в което отрича това да е официална позиция на руската историография.
България е стожерът, запазил кирилицата и глаголицата.
Състезание по краснопис, поетичен рецитал и масова декламация на българската азбука се проведе в старозагорското СУ „Христо Смирненски“ в навечерието на 11 май – Ден на светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий.
Никой в Русия не се е опитвал и не се опитва да оспори приноса на Първото Българско царство в създаването на славянската писменост.
Тези, които ме познават, знаят моето телефонче, то е 10-годишно и на него няма кирилица.
Опитът да бъде присвоено Кирило-Методиевото дело със странните твърдения, че светите братя са създали църковнославянския език и са разпространили просветата в Русия, е недопустимо изопачаване на историческата и научната истина, най-малкото поради факта, че църковнославянският е руска редакция на старобългарския език от ХVII в.
Ще си мълчим ли на твърдения от Русия, начело с руския патриарх Кирил, че в създаването на кирилицата няма българско участие и че Кирил и Методий са "словенски учители"?
Уникални накити с библейски сюжети от сребро с позлата и седеф, икони и изящни богослужебни кръстове от средновековието, факсимилета на глаголически и кирилски текстове и на ценни исторически документи са изложени за кратко в централното фоайе на БАН.
