Никой в Русия не се е опитвал и не се опитва да оспори приноса на Първото Българско царство в създаването на славянската писменост. Това е обективен исторически факт, който няма как да бъде отричан. Русия е била и продължава да бъде заинтересована от стабилността, сигурността и процъфтяването на Балканите. Това заяви руският посланик в България Анатолий Макаров в интервю за БГНЕС.
Припомняме, че поредната руска провокация заради кирилицата като еманация на славянската писменост дойде на 24 май, националният празник на България. Тя беше направена от руския патриарх Кирил, който е известен и като агент на КГБ. Реакцията на българската дипломация пък беше в стил "шеговита ситуация", но БАН категорично се противопостави на поредната руска инсинуация.
Макаров говори и за предложението на кмета на столичния квартал "Лозенец" Константин Павлов-Комитата по отношение на преместването на братската могила на съветските войни - на основание, че СССР влиза като окупатор в България в края на Втората световна война. Павлов иска могилата да иде в Музея на социалистическото изкуство, а на нейно място да бъде почетена руската журналистка Анна Политковская.
Ето и какво точно казва Макаров:
БГНЕС: През последните години сме свидетели на яростно противопоставяне между България и Русия в областта на историята. В нашата страна приемат особено болезнено опитите на Москва да омаловажи ролята на България като люлка на кирилицата, продължител и разпространител на делото на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Може ли да очакваме Русия да промени скоро своята позиция по тези въпроси?
В този случай не мога да се съглася с вашия коментар. Между Русия и България не съществува „яростно противопоставяне“ в областта на историята. Нещо повече, няма никакви опити да се принизи ролята на България като люлка на кирилицата, приемник и разпространител на делото на Светите Кирил и Методий и техните ученици, които са много почитани в нашата страна. 24 май е важен ден и за мен самия. Както вече съм казвал и по-рано, моят син се казва Кирил.
В самото сърце на Москва има паметник на Св. Св. Кирил и Методий с надпис "На Светите равноапостоли първоучители славянски Кирил и Методий от благодарна Русия". За своя достатъчно дълъг живот не мога да си припомня нито един случай на вандализъм по отношение на този паметник или призиви за неговото премахване, което, за съжаление, не може да се каже по отношение на паметниците на нашите воини в България. Но това е друг въпрос, към който се надявам отново да се върнем.
Що се отнася конкретно до вашия въпрос, повтарям: никой в Русия не се е опитвал и не се опитва да оспори приноса на Първото Българско царство в създаването на славянската писменост. Това е обективен исторически факт, който няма как да бъде отричан. В подкрепа на тези думи бих желал да цитирам откъс от излязлата преди няколко години книга "Шедьоври на българската книжовност на руска земя" на доктора на историческите науки и професор в Московския държавен университет "М.В. Ломоносов" Л.В. Горина и доктор Б. Даскалова от СУ "Св. Климент Охридски": "Специално ще подчертаем огромния принос на средновековна България в създаването и развитието на християнската култура, който се състои в това, че именно България е създала условията за творчество на учениците на Кирил и Методий, изгонени от Велика Моравия след смъртта на Кирил (869 г.) и на Методий (885 г.) от германското духовенство". В същия дух разглежда тази тема и докторът на историческите науки, член-кореспондентът на Руската академия на науките, завеждащият отдела за история на Средните векове в Института по славистика на РАН Борис Флоря. В книгата „Съдбата на кирило-методиевската традиция след Кирил и Методий“ той обръща внимание на факта, че България притежава "цяло събрание от оригинални и преводни текстове, запазили определени данни за техните автори и преводачи, а понякога и за времето на тяхната работа и на покровителите, които са ги подтикнали към създаването на едни или други текстове, българските владетели Борис-Михаил и неговият син Симеон". Борис Флоря особено подчертава активната роля за развитието на писмеността на прага на IX-X в. на учениците на Методий – Климент Охридски, Наум, Константин Преславски и "книжовниците от българската среда като Йоан Екзарх или презвитер Григорий".
Следователно, както виждате, принципни разногласия по тази тема между сериозните представители на научните общества на Русия и България няма. Естествено между учените в нашите страни могат да съществуват определени различия, в повечето случаи свързани с използването на терминологията. Но тези въпроси трябва да бъдат предмет на дискусия на съответните научни форуми, а не начин да се раздуе истерия и да се създаде проблем там, където го няма. Както се казва във вашата известна поговорка, не трябва да се търси "под вола теле". Няма да намерите.
Също така бих искал да добавя, че ние задължително ще осъществим в течение на следващите месеци всички мероприятия, посветени на 75-та годишнина от победата на съветския народ над нацистка Германия, включително провеждането на шествието на "Безсмъртния полк" в София и други градове, поднасянето на венци на паметниците на съветските воини в България.
БГНЕС: През тази година Русия отбелязва 75-та годишнина от победата над хитлеро-фашизма. На 24 юни в Москва ще се състои тържествен парад. Темата за Втората световна война е жива и актуална. Как ще коментирате присъединяването на България към общата декларация по повод на 75-та годишнина от края на Втората световна война и инициативата на кмета на район "Лозенец" за преместването на паметника на братската могила на съветските воини?
Както многократно съм казвал, за нашата страна паметта за Великата отечествена война /1941-1945 г./ е свещена. Победата над безчовечния хитлеристки режим бе постигната на много висока цена – ние платихме за нея с живота на 27 милиона съветски граждани.
По тази причина всякакви опити да се изкриви историята на Втората световна война, да се принизи ролята на съветската армия за разгрома на фашизма предизвикват у нас, както и в цялата здравомислеща част на международната общност, разбираемо възмущение. А такива опити, за съжаление, наистина имат място.
Особено кощунствено в серията от такива провокации изглежда инициативата на кмета на столичния район "Лозенец" г-н Павлов за преместване на паметника-костница на съветските воини и намиращите се там тленни останки на нашите войници. Предложението да се разкопае гроба и да се наруши покоя на героите, сражавали се на живот и смърт за нашето с вас свободно бъдеще, за възможността да живеем, може да бъде оценено единствено като жестоко издевателство над паметта на всички, които са пожертвали своя живот в името на общата победа. Както ви е известно, своя принос за тази победа са дали и българските участници във войната, геройски сражавали се в боевете за Белград, Будапеща, Виена, или борили се с нацизма в партизанските отряди на антифашистите. Даже не мога да си представя, какво чувстват малкото доживели до наши дни български ветерани, чувайки за такива "инициативи".
Що се отнася до споменатата от вас декларация, приета на ниво външнополитически ведомства на редица страни, то аз не виждам в нея някакво положително или съзидателно съдържание. Подписалите я, по същество, са замазали с черна боя цялата си следвоенна история.
Ние също така не можем да разглеждаме тази декларация, чийто инициатор, както ни разказаха, е Естония, в качеството на консолидирана позиция на цялото население на страните от Източна Европа. Добре известно е, че, например, значителна част от българското общество много скептично се отнася към заложените в декларацията тези. Доказателство за това са и публикациите на сериозни български историци, които, меко казано, не споделят позициите на своите "новопоявили се конкуренти" от политическата сфера.
Външната политика на Русия се слави със своята приемственост: и днес, 150 години по-късно, ние се обявяваме за възможността балканските народи сами да определят своята съдба. Ние искаме да видим Балканите като територия на сигурност, стабилно развитие и равни възможности за взаимноизгодно партньорство.
Макаров обръща внимание и на "Балкански поток" със следните думи: "Балкански поток" е проект за развитие на националната газопреносна система на България – страна-членка на Европейския съюз. Неговата задача е създаването в страната ви на газоразпределителен център от европейски мащаб – хъба "Балкан". Именно за това е включен в Енергийната стратегия на Република България и има статут на проект от национално значение. Освен това, "Балкански поток" е много важен елемент от общоевропейската енергийна сигурност, включително от гледна точка на диверсификацията на маршрутите и източниците на доставката на природен газ. Много държави, включително членки на Европейския съюз, разчитат той да бъде изграден успешно. Българското правителство предприема всичко необходимо той да бъде завършен възможно най-скоро в съответствие с изискванията и правилата на европейското законодателство.
Що се отнася до сроковете на реализацията на проекта, премиерът Бойко Борисов и министърът на енергетиката Теменужка Петкова многократно са заявявали, че въпреки ситуацията с коронавируса, работите по "Балкански поток" вървят с пълна пара без прекъсване. Затова вярваме, че проектът ще бъде завършен в срок до края на годината и няма да има отлагане.
