От 18 април до 2 юни през тази година ще е в сила забраната за улов на пролетно - лятно размножаващите се риби в рибностопанските обекти, намиращи се до 500 м надморска височина. Това е разпоредено със заповед на министъра на земеделието и храните проф. д-р Христо Бозуков, подписана днес. Решението за изместване на началото на забраната от 15 на 18 април 2017 г. е поради съвпадение с големия християнски празник Великден. Така любителите на риболовния спорт ще имат възможност да практикуват хобито си през всичките 4 почивни дни.
Още: Големите българи, които си отидоха през 2024 г.
Още: Оранжев код за значителни валежи от дъжд и сняг на Коледа
Забраната е съгласно разпоредбите на чл. 32 ал. 1 от Закон за рибарство и аквакултури (ЗРА), с които се определят срокове на забрана за улов на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване в обектите по чл. 3 ал. 1, т. 1 и 2 от същия закон.
За рибностопанските обекти, намиращи се от 500 до 1500 м надморска височина, забраната е в сила от 1 май 2017 г. до 15 юни.2017 г.
От 15 април 2017 г. до 15-ти май включително е забранен уловът на карагьоз (дунавска скумрия) в българския участък на река Дунав.
Още: Кой има имен ден днес, 25 декември 2024 г. Честито!
Още: Прогноза за времето - 25 декември (сряда)
В същия период е забранен и улова на попчета във водите на Черно море с мрежени риболовни уреди, с изключение на риболовния уред волта.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-важните новини за деня: 24 декември 2024 г.
Още: Патриарх Даниил: Нека направим сърцата си ясли, за да се роди в тях Иисус Христос
Забранен е и уловът на калкан във водите на Черно море през периода от 15 април 2017 г. до 15 юни 2017 г. включително, съгласно Регламент (ЕС) 2016/2372 на Съвета от 19 декември 2016 година за определяне на възможностите за риболов на някои рибни запаси и групи рибни запаси за 2017 година в Черно море.
През периода на забраната всички стационарни и други риболовни уреди трябва да бъдат извадени от водата.
Разрешава се любителският риболов през периода на забраната в следните водни обекти на територията на страната:
Още: Мария Лалева на Бъдни вечер: На ръба на бездната трябва да изберем любовта (ВИДЕО)
Още: Митрополит Григорий на Бъдни вечер: Първо да се наситим с духовната храна
Област Благоевград: баластриера „Бистрака”, под моста за с. Покровник; водоем „Попарица”, с. Блатска, общ. Хаджидимово; водоем „Помпата”, с. Първомай, общ. Петрич; първи водоем до Завода за релета – с. Баня, общ. Разлог; яз. „Бели брег”, гр. Сандански.
Област Бургас: баластриера „Дупките”, гр. Бургас.
Област Варна: яз. „Комарево”; яз. „Доброплодно”; „Рибно стопанство „Пода”.
Област Велико Търново: стари речни корита на р. Янтра: землище на с. Раданово и гр. Полски Тръмбеш; землище на с. Върбица, общ. Горна Оряховица; стари речни корита на р. Росица: землище на гр. Бяла черква, общ. Павликени; землище на с. Михалци, общ. Павликени.
Област Видин: яз. „Дъбравка”, общ. Белоградчик; яз. „Кула”, общ. Кула; р. Дунав – участъка от Колодрума при речен километър 789,200 до Баба Вида при речен километър791,500.
Област Враца: р. Скът от „Мишонски мост” до моста в центъра на гр. Мизия, общ. Мизия; яз. „Лиляче”, с. Лиляче, общ.Враца.
р. Ботуня – гр.Криводол от моста на изхода в посока с.Ракево до землищната граница със село Ракево, общ.Криводол.
Област Габрово: р. Росица – участък в централна градска част на гр. Севлиево, от моста на „Кольо Фичето” до първият бент по течението под „Старата баня”; р. Янтра – участък в централна градска част на гр.Габрово от „Падалски мост” до музея „Дом на хумора и сатирата” до моста под бензиностанция „Ромпетрол”.
Област Кюстендил: стар рудничен котлован, с. Николичевци, общ. Кюстендил; два водоема при разклона на с. Паничарево, общ. Бобов дол; водоем с. Самораново, общ. Дупница.
Област Кърджали: яз. „Охлювец”, общ. Кърджали; яз. „Петелово”, общ. Черноочене; яз. „Чобанка”, общ. Момчилград.
Област Ловеч: яз. „Сопот” в цялата акватория, с изключение на следните зони: експлоатационната зона, която се разполага на 300 м от края на язовирната стена, перпендикулярно на оста ú навътре в акваторията; източната зона за естествено размножаване на рибите (мръстилище) намираща се западно от устието на р. Топля и от дигата на рибарниците перпендикулярно на оста ú навътре в акваторията до мостовете на воден клуб гр. Троян (асфалтовия път за центъра на с. Голяма Желязна); р. Осъм– речен участък от с.Умаревци, помпена станция до входа с. Александрово и прилежащото старо речно корито „Бибора” към нея. Горното течение на р. Златна панега от извора ú до входа на гр.Луковит.
Област Монтана: яз. „Огоста” в района на баластриерите, в землището на с. Горно Церовене, общ. Монтана и обозначения участък находящ се на 400 м западно от водовземната кула до началото на полуостров Расника; баластриерни водоеми до р. Огоста в землището на с. Громшин, общ. Бойчиновци; блато в кв. Момин брод, гр. Лом.
Област Пазарджик: баластриера при с. Лозен; баластриера при с. Динката; канал „Кривата вада”.
Област Перник: сгуроотвалите в кв. Калкас, гр. Перник; отводнителните канали на р. Арката (р. Блато), общ. Радомир.
Област Плевен: яз. „Горни Дъбник” – в обозначения за това участък, обхващащ от южната страна на язовирната стена, земната част в продължение на един километър до малката дига на язовира; яз. „Тотлебанов вал”, общ. Плевен; старо корито на р. Осъм в землището на с. Българене; отводнителен канал в землището на с. Асеновци, в участъка от ж.п. линията свързваща гр. Левски с гр. Ловеч до асфалтовия път свързващ гр. Левски със с. Асеновци.
Област Пловдив: топлия канал; р. Пясъчник, от моста на с. Войводиново до устието ú в р. Марица; напоителен канал до гр. Стамболийски от началото му до първият мост.
Област Разград: яз. „Бялата пръст” (Папаза); яз. Микро – Западна промишлена зона.
Област Русе: стари корита на р. Янтра между землището на гр. Бяла и с. Полско косово; общински язовир в землището на с. Тетово; общински язовир в землището на с. Щръклево.
Област Сливен: баластриери „Крушарска дупка”, „Сливенска дупка”, „Мечкаревска дупка”, общ. Сливен; яз. „Чилията”, с. Загорци, общ. Нова Загора; напоителен канал в отсечката от с. Бинкос до с. Горно Александрово, общ. Сливен.
Област Смолян: яз. „Тешел”; яз. „Златоград”; ез. Керяновия гьол (Рибката).
Област София: язовир „Панчарево”; баластриери в землището на с.Долни Богров; баластриери в землището на с.Чепинци; баластриери в землището на с.Световрачане; баластриери в землището на с.Челопечене; яз. „Осиковица”; баластриера „Мечката”, гр. Самоков.
Област Стара Загора: баластриери 1 и 2 (затворени) в землището на с. Розово, общ. Казанлък; баластриери 1 и 2 (затворени) в землището на с. Ягода, общ. Мъглиж; баластриери 1 и 2 (затворени) на границата на землището на с. Тулово със землището на с. Ръжена, общ. Мъглиж; яз. „Чаталка” в землишето на с. Елхово, общ. Стара Загора.
Област Хасково: яз. „Доситеево”, с. Доситеево, общ. Харманли; яз. „Спахиево”,между с. Горно Сираково и с.Спахиево, общ. Минерални бани; яз. „Дерин дере”с.Райкова Могила, общ. Свиленград.
Област Шумен: яз. „Свинеугояване”, гр. Шумен; баластриера, с. Радко Димитриево, общ. Шумен; яз. „Върбица”, гр. Върбица.
Област Ямбол: Гребен канал – Ямбол-Северна и южната част; стари речни корита на р. Тунджа при с. Тенево и с. Ханово.
От Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури информират, че за периода от 1 април до 12 април 2017 г. инспектори са извършили общо 527 проверки на територията на страната. Установени са 38 нарушения, за които са съставени актове за установяване на административни нарушения.
Иззети са мрежи с обща дължина 3 630 м, 5 лави с 380 куки, 13 въдици с макари и една лодка с твърд корпус. Количеството иззета риба е 180 кг.
Проверките са извършени на река Дунав, река Тунджа, в акваторията на Черно море, на язовирите Ястребино, Пясъчник, Тича и Телиш, както и на обекти за продажба на риба и рибни продукти в търговската мрежа.
