"Може ли да се "байпасира" част от историята и страната напълно да се амнистира от участието си в Холокоста", пита от страниците на македонският ежедневник "Утрински весник" журналиста Димитър Чулев.
След пускането на последната клапа на филма "Трето полувреме" на режисьора Дарко Митревски, българската общественост и медиите отново се възбудиха около болната им тема - депортирането на евреите от окупираните територии от страна на фашистка България по време на Втората световна война в концентрационния лагер "Треблинка", предаде КРОСС.
Както предава "Дойче веле", Централният съвет на еврейските общини в Гърция поиска от България да поеме историческата отговорност за депортирането на 11 343 евреи по време на Втората световна война: около 4000 души от северната част на Гърция и над 7000 от територията на днешна Република Македония.
Германското държавно радио в по-широк преглед припомня, че по време на войната България е била на страната на силите на Оста, но въпреки това, около 50 000 евреи остават незасегнати от нацистките концлагери. Но все пак България не може напълно да се амнистира от участието си в Холокоста, твърди "Дойче веле", отбелязва македонския автор. Именно на това се позовава и германския автор Арно Лустигер, който в книгата си "Спасителна съпротива" твърди, че "голяма част от българските евреи са оцелели по време на Втората световна война въпреки антисемитската политика на унищожаване, но не както се смяташе досега, благодарение на българското правителство или на царя. Според немският учен, нарочно споменат от Чулев, който иначе произхожда от стар и доста известен на мнозина род в Тиквешията, българският цар Борис ІІІ не е имал никакви скруполи и веднага е щял да предаде евреите на Гестапо, ако не е била съпротивата на българите в "старите територии".
България все още не е отговорила официално на искането от гръцките евреи
"Вината за депортирането на евреите от окупираните територии се потиска или се вменява на Хитлер. Тази шизофренна позиция е отразена в настоящата дискусия в България", отбелязва Дойче веле, според която интернет-форумите са доведени до точката на кипене "и зад това стоят" гърците, които искат да отвлекат вниманието от тяхната актуална мизерия, като и от "арогантните германци", които... днес пак искат да управляват света", уточнява радиото.
Бурната реакция не е неочаквана. През октомври миналата година трима български евродепутати пратиха писмо на еврокомисаря Щефан Фюле, в което го предупредиха, че македонският филм "Трето полувреме" разпространява исторически манипулации. Че екранизацията на един мъчителен епизод от Втората световна война, която се отнася до българското депортирането на македонските евреи в "Треблинка" е "подбудил омраза" срещу България и че сценарият, в което има и футбол, и истинска любовна драма, и холокост в заключителният си акт е класически пример за език на омразата и поискаха прекратяване на проекта...
България се опитва да "байпасира" тази част от историята си, въпреки че има купища доказателства от "Закона за защита на нацията" от 1941 г., с който и специално касае "статута" на евреите и тяхната собственост в тогавашна България и на тази в окупираните части. Документирана е също и съпротивата на Българската православна църква и част от интелектуалците по въпроса за депортирането на евреите, като има и документи, от които става ясно, че българските власти организират преброяване и прецизна операция с цел депортиране на евреите от окупираните Тракия (4000 души), Македония (7200) и южна Сърбия (3000) към "Треблинка".
Едва през октомври 2008 г. македонската държава успя да се пребори и да постави паметен знак на сградата на някогашния концлагер и да отдаде почит на своите евреи.
България води политика към "заглъхване" на историческите факти, твърди вече самият македонски автор. През 1995 г. Върховния съд на България реабилитира първите хора на фашисткия режим в България сред които Богдан Филов, министър-председател на българското правителство в годините на фашистка България (който е бил застрелян през 1946 г.) и известния Иван Захариев, който е ръководил събирането на евреите в сградата на Монопола в Скопие и тяхното депортиране към "Треблинка". През 1996 година българските евреи, които живеят в САЩ, в чест на Борис ІІІ и спасяването на българските евреи, вдигнаха така наречената "българска гора" в Израел. Като част от същата инициатива бяха поставени и паметници на царя, на царица Йоанна, на достойни представители на Българската църква и на други заслужили личности от това време.
На стокхолмският Международен форум за Холокоста, който се проведе в периода от 26 до 28 януари 2000 г., българската делегация, водена от тогавашния президент Петър Стоянов поиска да "се отдаде на България" специално признание, тъй като е третирала добре евреите по време на Втората световна война". За разлика от доказателствата, които независимо подчертават, че българският парламент единодушно се противопоставя на антисемитизма, Стоянов твърдеше, че преследване на евреите през последните 700 години е имало само когато България е била под чужда (турската или византийската) власт.
Тогава организаторите отхвърлиха това предложение на Петър Стоянов, а организациите на евреите от Гърция и Македония с доказателства писмено опровергаха това извращаване на истината.
В резултат на реакцията на израелците с македонски произход и на някои български интелектуалци, след като са били отново изследвани сведенията за депортирането на евреите от Македония, Тракия и Поморавието, със заповед на президента Шимон Перес, всички споменати паметници в Израел бяха отстранени.
През 2008 г. Георги Първанов, президент на България, при посещението си в Израел призна вината за депортирането на евреите от Македония, Тракия и Поморавието в лагерите на смъртта, а израелският "Аарец" на 28 март осъмна със заглавие "България прие вината за 11 000 жертви на Холокоста". Първанов е първият български държавен служител, който публично призна вината на страната за участието в систематичното унищожение на евреите през Втората световна война. Във връзка с това, в Ерусалим той заяви: "Докато основателно се гордеем с направеното за да спасим евреите, не трябва да забравяме, че в същото време в България е имало и антисемитски режим, и не трябва да бягаме от отговорността за съдбата на повече от 11 000 евреи, които са били депортирани от Тракия и Македония в лагерите на смъртта".
