Бъдни вечер т.е. 24 декември, в някой райони в България е наричана Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка, е денят преди Рождество Христово.
НАРОДНА МИТОЛОГИЯ
Вечерта преди да се роди Христос, е първата от трите кадени вечери. Нарича се Бъдни от бдение, а може би и от бъдеще, бъднини. И в двата случая символиката е директна – за чудото, което предстои, трябва да бди целият народ. За бъдещето си – също.
Денят преди Коледа е ден, в който цялата природа затаява дъх в очакване. Птиците спират да пеят, листата на дърветата спират да трептят, водите в реките спират да текат. Казват, че някога единствено кукувицата не спряла да кука, трепетликата – да трепери, и реката Лъкатуща – да се движи. Затова и били наказани от Божията майка: кукувицата – да кука само три месеца в годината (от Благовец до Еньовден – от 25 март до 24 юни); трепетликата – все да трепери, листата й никога покой да не намерят; в криви и тесни пътища да разлива водите си реката.
Раждането на новото слънце и на новия Бог слива езическите представи на древния българин и по-късната му християнска вяра в едно – идеята за раждането и обновлението на света с надеждата за добро. Затова и целта на коледните обичаи е да покажат бъдещето, да предпазят от бедствия, да донесат плодородие.
РИТУАЛИ
Символ на младия Бог, който ще се роди, а също и на очакваното с него плодородие е бъдникът – дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече. Огънят и космическото дърво, като връзка между небето и земята, са в основата на всички чудеса тази вечер. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот.
Предвестници на добрата вест са малките коледари – деца от 8 до 12 години, – които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят "Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!", а домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко добро наричане се сбъдва.
Централно място заема обредният хляб – боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец. Месят го момиче или млада булка, празнично облечени, с китка от босилек, чемшир или червено мушкато. Меси се с мълчана вода (вода, която е донесена при пълно мълчание). Брашното се пресява през три сита. За пчелите и за овцете също се меси хляб. Той се украсява с фигурки от тесто – орач с рало и волове, снопи, кръстци и пр.
С водата, в която са измити точилката и ръцете на жената, която е месила, се пръскат кошерите.
Някога редили трапезата върху слама, символизираща сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането му.
След като трапезата се прекади, стопанинът – с хляба със свещ върху него и с чаша вино – излиза на двора и кани светците, покровители на бурите и градушките през лятото, Илия, Вартоломей и Герман на вечеря – да ги умилостиви и да предпази нивите от летни бури и гръмотевици.
Питата се разчупва високо над главата, за да са високи и класовете по нивите. Първото парче, което се прелива с варено жито и вино, е за къщата, второто – за Света Богородица. После се раздава на всеки член от семейството, като най-напред се дава на мъжката челяд.
Бащата и останалите от семейството хвърлят по няколко житни зърна нагоре, "за да се роди и стане толкова голямо житото".
На трапезата се остава дълго, за да е сигурно, че изпращаните магически знаци и послания към съдбата ще се сбъднат. Ако някой трябва да стане по-рано, добре е да ходи приведен, като отрупано с плод дърво. Накрая всички стават заедно – да узреят житата по едно и също време. Колкото по-рано се седне на трапезата, толкова по-рано ще узрее житото.
Отделя се по хапка от всички ястия за починалите близки и на сутринта се носи на гроба.
След разтребването на трапезата част от сламата се пали на най-високото място. Който пръв я запали, най-рано ще му узрее житото. И още – докъдето стига светлината от огъня, дотам няма да удря град през лятото.
Другата част от сламата се слага върху плодни дръвчета, за да раждат повече.
Бъдникът гори цяла нощ в огнището и огънят се пази да не угасне.
Живи въглени от бъдника се слагат във вода, прекадена вечерта. Тази вода се пие и предпазва от зли сили, особено в дните от Коледа до Водици, които се наричат Мръсни, Погани дни.
Жените напридат тънка нишка и с малко вълна я носят по себе си, а с другата част увиват кошерите, да се "увиват" около тях пчелите, да не бягат на чужди места.
ЗАБРАНИ
Моми, на които им е време да се омъжат, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
Сламата и пепелта от бъдника не се изхвърлят.
Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.
ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
Ако сребърната парà е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
Мома и момък могат да узнаят името на годеника и годеницата, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
Листата от бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще бъде здрав през годината.
Зад палешника (широкото остро желязо на ралото; ралник; лемеж) се оставят живи въглени, наречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро.
На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се дванадесет въглена на дванадесетте месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в дванадесет люспи две-три щипки сол. Нарича ги на дванадесетте месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила, или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени за всеки още от Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юли.
Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.
Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.
Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ
Трапеза
Трапезата на Бъдни вечер пресъздава магия за плодородие и късмет. В песните я наричат "шестредна" и "седмопола" и се смята, че всяка трапеза има шест по-малки, всяка от които пък се състои от седем реда. Слагат се храни, които набъбват, също като тях "да набъбват" късметът и плодородието. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Ястията трябва да са нечетен брой – 7, 9, 11.
Трапезата е "символна". Всичко, което се поставя, има за цел да донесе изобилие – обреден хляб с парà, царевица, пуканки, боб, ябълка, ошав, дори се добавя и бучка пръст от нивата. Чесънът предпазва от зло и болести, медът е послание за сладък живот, дряновите клонки, орехите и бръшлянът – за здраве. Медът, пепелта и тамянът са лек за различни болести. На трапезата се нареждат само постни ястия – сарми от кисело зеле с ориз, пълнени с ориз чушки, фасул, зелник, ошав, счукан чесън с орехи, тиквеник, варено жито, върху което се поставя богородичният хляб, плодове, орехи, мед, грозде, дюли. Приготвя се пита (или баница) с късмети. Слагат се сребърна парà, бяло седефено копче за овцете, житен клас за орача, бяло сгънато листче за учение, дрянови пъпки за здраве.
Обредните хлябове са три вида. Един – посветен на празника: боговица, богова пита, светец. Друг – посветен на стопанството и къщата, и трети – за коледарите. Да се изпишат и украсят, е било чест за всяка домакиня и нещо като визитна картичка на дома. Шарките обикновено са кръсташка (релефна украса с форма на кръст), кръг, цвете, лък. Кръсташката означава ангелска, Божия сила, цветето – младост. Лъкът символизира мощ срещу нечисти сили, духове и болести.
Сол
На трапезата на Бъдни вечер задължително се слага и сол. За българина солта има особено значение. Къща без сол не бива. Където свърши солта, там влизат болестите и раздорите. Затова и всяка стопанка гледа никога да не остане без сол и ако трябва, от съседите ще вземе на заем, а мъжът є, като тръгне на пазар, първо за сол ще пита: има ли, или да купи. Когато се реди масата, солницата се слага най-напред. Ако това не се направи, лошо е и за дома, и за челядта.
Солта, хляба и виното народът ни е облякъл в святост, те са земните въплъщения на Светата троица, чрез които човек се издига и се докосва до божественото. Затова, когато след кръщене донесат детето вкъщи, на прага на вратата го посрещат с пита хляб, сол и вино и очакват, че здраве и имот ще го чакат занапред. Когато младоженците се връщат от църква, опитват на прага на дома по хапка, натопена в сол, и сръбват от вино, за да има помежду им сговор и обич, за да им спори във всичко, да са плодни и добри годините, които ще прекарат заедно. Най-скъпи гости българинът посреща с хляб, сол и вино, като това символизира радост и плодородие, лек живот и здраве в къщата.
Солта пази от лоша среща и от лоши очи, от магии и всякакви лоши дихания. Момите и булките носят малко сол от Бъдни вечер. Без сол не могат и баянията, тъй като тя пъди болестите и помага за оздравяването.
След залез слънце е добре да не се дава сол, за да не отиде берекекът в друга къща. Но ако все пак се налага, от нея трябва да се спусне и малко в оцетника, защото се е вярвало, че като станат две добавки, тоест солта и оцетът, никой не е в състояние да развали благополучието.
Сол не се хвърля в огъня, защото тогава тя проклина и носи беди за къщата и за този, който я е хвърлил.
Народът знае, че да се кълне със сол или в името на сол, е много тежко. Ако някой го направи пред съда, му вярват или пък са сигурни, че ако е излъгал, сам Господ ще го накаже: или езикът му ще се завърже, така че да не може да говори, или с очите си ще ослепее, или с краката и ръцете си ще осакатее, или ще се побърка с ума си.
Бъдник
Символизира световното дърво, изобилието, което то дава, и ролята му да свързва небето и земята, да бъде път към света на прадедите. Дървото организира света хоризонтално (в четирите посоки) и вертикално (небе, земя и под земята). Дъбовото дърво, от което най-често се прави бъдник, се смята за свещено. Славянските ни прадеди са вярвали, че на световното дърво са отишли душите на мъртвите. Крушовото дърво – второто най-често използвано дърво, от което се изготвя бъдник – е символ на изобилие и плод. В народното творчество дървото може да се замени със стилизация на жена, което също е знак за плодовитост и живот. В народната поезия се среща често и митологемата дърво–човешки двойник. Младите се сравняват с младо дръвче, болните – със сухо дърво, старецът на голяма фамилия – със столовато дърво. Миросването е магия за плодородие и увеличаване на жизнените сили.
В легендите за произход връзката между световете се осъществява от змея. С опашката си той свързва небесния, земния и долния свят, държи земята.
Световното дърво, като връзка с душите на мъртвите, се проявява задължително в погребалните ритуали, в честата практика на гроб на неженени, т. нар. погребение–сватба, да се сади дръвче.
Пепел
Символизира връзката между живия и неживия свят. Затова и пепелта от бъдника има магическа лечебна и предсказателна сила.
Земя
Присъства на трапезата, като се свързва с представата за святост и чистота. Земята е истина и предизвиква истини. Някога клетвата в торба пръст служела като последно свидетелство за истинност. Земята е чиста. С пръст човек може да си умие лицето, когато няма вода. Земята също свързва световете. Смята се, че тя се намира в средния свят. Вярвало се е, че през пещера (тоест минавайки през земята) може да се отиде в долния свят. От земята може да се мине и в горния свят, но там стигат само орлите.
Пръстта играе важна роля в различни обреди. Ако целунеш пръст, целуваш хляб. Орачът при първа оран се прекръства и целува бучка пръст. В други ритуали от питата се оставя за земята, полива се с вино, заравят се в нивата костите от кокошка. Заравянето на обредна храна се приема като своеобразно жертвоприношение на земята, като магия за плодородие. При погребение също се хвърля бучка пръст, прелива се с вино и зехтин, за да приеме земята тялото.
Мълчана вода
Притежава особена магическа сила, също както и водата, загребана отведнъж и донесена от бащино и майчино момиче, тоест щастливо и закриляно. При всички празнични ритуали трапезата не може да бъде прикадена, без да има вода на нея.
Чесън
Има апотропична (отблъскваща) сила. Той е сигурно предпазно средство против уроки, магии, ухапване от змии. Вярва се, че пъди всички зли сили, самодиви и болести. Магията му е позната от езически времена, когато славяните са предлагали на старите си богове чесън в чаша.
Бръшлян
Символизира здраве и дълголетие, затова и предсказанията, които се правят с него, са за тях. В древногръцката митология той се свързва с безсмъртието.
Дрян
Смята се от народа за най-здравото дърво след чемшира, затова е символ на здраве и дълголетие. Дрянът цъфти рано и това е връзката му с младостта и радостта. Има основна обредна функция в целия новогодишен празничен цикъл.
Източник: znam.bg
