Дали имат нужда българските граждани да знаят и дали има съдебно решение – с отговор на този въпрос се зае Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) относно премахването на информация, публикувана онлайн. Става въпрос за т.нар. "право да бъдеш забравян", което беше въведено още преди регламента GDPR.
Председателят на КЗЛД Венцислав Караджов разясни ситуацията заради иск на станалия известен заради "Господари на ефира" екстрасенс Деси от Пелово – Десислав Велков. Той беше осъден за блудство, а от началото на годината изпращаше искания до всички медии, публикували историята му, да изтрият публикациите. Actualno.com също получи такова искане, но не се съобрази с него.
Караджов разясни как действа правото да бъдеш забравен. Първо, желаещият се обръща към съответната медия, която може да откаже – с аргумент, че информацията се ползва за журналистически цели и има обществена необходимост съответната информация да бъде публична. В рамките на един месец медията трябва да каже и ако ищецът е недоволен, се обръща към КЗЛД. По нововъдените в Закона за личните данни (чл. 25з) 10 критерия за обективна журналистика що се отнася до личните данни КЗЛД вече преценява. Иначе КЗЛД вече публикува своето становище относно правото да бъдеш забравян.
Правото да бъдеш забравен беше въведено заради случай с испанския адвокат Марио Гонзалес. Причината – негов имот е бил продаден на търг заради задължения, но години по-късно в Google излизат резултати, водещи към обявлението за продажба и причината за тази продажба. В крайна сметка, заради решение на Европейския съд, тези резултати при търсене в Google бяха премахнати.
Пред БНТ Караджов каза и, че ще стартира публично обсъждане с медиите относно обработването на личните данни за журналистически цели.
