Целим се в това създатели на сайтове за фалшиви новини да могат да бъдат съдени. Ако няма легитимно лице за контакт на такъв сайт, той ще бъде затварян.
Всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове следва да оповестят на видно място на въпросните интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове информация за себе си в качеството си на администратор на личните данни.
Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с която бяха въведени 10 критерия, по които ще се преценява дали журналистите са спазили баланса между правото на информация и това на защита на личните данни, когато са използвали такива в свои материали (С цялото решение може да се запознаете тук.
Законът за защита на личните данни в частта си, която касае разкриването на лични данни в медийни публикации, не трябва да бъде обявяван за противоконституционен.
Дали имат нужда българските граждани да знаят и дали има съдебно решение – с отговор на този въпрос се зае Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) относно премахването на информация, публикувана онлайн.
Вчера вечерта (4 февруари) граждани излязоха на протестно шествие в защита на правосъдието в България. Акцията бе организирана от инициативата "Правосъдие за всеки" и целеше да провокира общественото внимание и върху подготвяната процедура по отстраняване на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Държавният глава Румен Радев упражни правомощието си и върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбa от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни с възражения срещу установените с § 26 критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.
Личните данни по начало се обработват от 2002 година. По старите правила журналистите трябваше още когато почнат разследване, да имат ясни основания, на които да събират и разпространяват информация към конкретния случай.
Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България изрази притеснение и отправи критика към решението на парламента да приеме окончателно промените в Закона за защита на личните данни, които според тях нарушават Конституцията.
Опасността от цензуриране на медиите, затваряне на публичните регистри, злоупотреба с власт и пробиви в лекарската тайна остават и в уж преработения вариант на поправките към Закона за защита на личните данни.
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.
Със законопроекта едновременно в националното законодателство се въвеждат необходимите национални мерки за изпълнение на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (OB, L119/1 от 4 май 2016 г.
До края на юли да има нов Закон за защита на личните данни – това поиска и си пожела председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Веселин Караджов пред БНР.
Достъпът до публичните регистри - като Имотния, Търговския, както и до онлайн деловодствата на съдилищата може да бъде ограничен, ако проектопромените в Закона за защита на личните данни станат факт.
Откровена цензура, нарушаване на адвокатската и лекарската тайна, унищожаване на бизнес, блокиране на съдебното изпълнение - до това ще доведат промените в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Откровена цензура, нарушаване на адвокатската и лекарската тайна, унищожаване на бизнес, блокиране на съдебното изпълнение - до това ще доведат промените в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Вчера вечерта (4 февруари) граждани излязоха на протестно шествие в защита на правосъдието в България. Акцията бе организирана от инициативата "Правосъдие за всеки" и целеше да провокира общественото внимание и върху подготвяната процедура по отстраняване на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове следва да оповестят на видно място на въпросните интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове информация за себе си в качеството си на администратор на личните данни.
Държавният глава Румен Радев упражни правомощието си и върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбa от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни с възражения срещу установените с § 26 критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.
До края на юли да има нов Закон за защита на личните данни – това поиска и си пожела председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Веселин Караджов пред БНР.
Личните данни по начало се обработват от 2002 година. По старите правила журналистите трябваше още когато почнат разследване, да имат ясни основания, на които да събират и разпространяват информация към конкретния случай.
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.
Със законопроекта едновременно в националното законодателство се въвеждат необходимите национални мерки за изпълнение на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (OB, L119/1 от 4 май 2016 г.
Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с която бяха въведени 10 критерия, по които ще се преценява дали журналистите са спазили баланса между правото на информация и това на защита на личните данни, когато са използвали такива в свои материали (С цялото решение може да се запознаете тук.
Опасността от цензуриране на медиите, затваряне на публичните регистри, злоупотреба с власт и пробиви в лекарската тайна остават и в уж преработения вариант на поправките към Закона за защита на личните данни.
Целим се в това създатели на сайтове за фалшиви новини да могат да бъдат съдени. Ако няма легитимно лице за контакт на такъв сайт, той ще бъде затварян.
Законът за защита на личните данни в частта си, която касае разкриването на лични данни в медийни публикации, не трябва да бъде обявяван за противоконституционен.
Дали имат нужда българските граждани да знаят и дали има съдебно решение – с отговор на този въпрос се зае Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) относно премахването на информация, публикувана онлайн.
Достъпът до публичните регистри - като Имотния, Търговския, както и до онлайн деловодствата на съдилищата може да бъде ограничен, ако проектопромените в Закона за защита на личните данни станат факт.
Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България изрази притеснение и отправи критика към решението на парламента да приеме окончателно промените в Закона за защита на личните данни, които според тях нарушават Конституцията.
Целим се в това създатели на сайтове за фалшиви новини да могат да бъдат съдени. Ако няма легитимно лице за контакт на такъв сайт, той ще бъде затварян.
Всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове следва да оповестят на видно място на въпросните интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социалните мрежи и онлайн блогове информация за себе си в качеството си на администратор на личните данни.
Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с която бяха въведени 10 критерия, по които ще се преценява дали журналистите са спазили баланса между правото на информация и това на защита на личните данни, когато са използвали такива в свои материали (С цялото решение може да се запознаете тук.
Законът за защита на личните данни в частта си, която касае разкриването на лични данни в медийни публикации, не трябва да бъде обявяван за противоконституционен.
Дали имат нужда българските граждани да знаят и дали има съдебно решение – с отговор на този въпрос се зае Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) относно премахването на информация, публикувана онлайн.
Асоциацията на европейските журналисти-България ще следи влиянието на Закона за личните данни върху правото на изразяване, съобщават от АЕЖ.
Депутатите преодоляха ветото на президента Румен Радев и отново гласуваха върнатите за ново разглеждане разпоредби от Закона за личните данни.
Вчера вечерта (4 февруари) граждани излязоха на протестно шествие в защита на правосъдието в България. Акцията бе организирана от инициативата "Правосъдие за всеки" и целеше да провокира общественото внимание и върху подготвяната процедура по отстраняване на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Държавният глава Румен Радев упражни правомощието си и върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбa от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни с възражения срещу установените с § 26 критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.
Личните данни по начало се обработват от 2002 година. По старите правила журналистите трябваше още когато почнат разследване, да имат ясни основания, на които да събират и разпространяват информация към конкретния случай.
Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България изрази притеснение и отправи критика към решението на парламента да приеме окончателно промените в Закона за защита на личните данни, които според тях нарушават Конституцията.
Опасността от цензуриране на медиите, затваряне на публичните регистри, злоупотреба с власт и пробиви в лекарската тайна остават и в уж преработения вариант на поправките към Закона за защита на личните данни.
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Със законопроекта едновременно в националното законодателство се въвеждат необходимите национални мерки за изпълнение на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (OB, L119/1 от 4 май 2016 г.
До края на юли да има нов Закон за защита на личните данни – това поиска и си пожела председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Веселин Караджов пред БНР.
Достъпът до публичните регистри - като Имотния, Търговския, както и до онлайн деловодствата на съдилищата може да бъде ограничен, ако проектопромените в Закона за защита на личните данни станат факт.
Откровена цензура, нарушаване на адвокатската и лекарската тайна, унищожаване на бизнес, блокиране на съдебното изпълнение - до това ще доведат промените в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
