Законът за защита на личните данни в частта си, която касае разкриването на лични данни в медийни публикации, не трябва да бъде обявяван за противоконституционен. Това е официалното становище на Министерския съвет, изложено в цели 19 страници до Конституционния съд.
Случаят касае чл. 25з, ал. 2, където са описани 10 критерия, на база на които журналистите трябва да съобразяват материалите си, когато говорим за разкриване на лични данни. Сред тях има абстрактни и подлежащи на тълкуване от Комисията за защита на личните данни критерии като например как ще повлияе разкриването на лични данни на доброто име на съответния човек, как журналистът (медията) е научил за тези лични данни, с какво допринася разкриването на личните данни за обществения интерес, дали говорим за човек, който заема публична длъжност и съответно действията му влияят повече върху обществото. А точка 10 от ал. 2 на чл. 25з гласи буквално следното: "Други обстоятелства, относими към конкретния случай".
Според становището на правителството, въпросните нови критерии трябва да си останат в сила т.е. да не бъдат обявени за противоконституционни, тъй като по критерий личната неприкосновеност е на първо място. Изваден е аргумент, че в чл. 39, ал. 2 на Конституцията пише, че правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение "не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността". Освен това, абстрактността била нещо нормално, защото само така се обхващат повече на брой случаи и субекти.
Правителството вади и довод, че само защото имало решение на Конституционния съд за принадлежността към Държавна сигурност, с което се дава информация за опитващи да заемат публични постове хора, не значи, че следва принципът да се прилага безусловно в други случаи.
Припомняме, че президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за защита на личните данни именно с мотив, че не бива някое измежду правото на свободно изразяване и правото на неприкосновеност на личния живот да взема превес. Ветото обаче беше отхвърлено, а Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) продължава да не гледа еднозначно на критериите, макар че беше постигнато съгласие във всеки конкретен спорен случай да се прилагат само тези от тях, които са релевантни към случая.
Какъв доста субективен пример даде за тези критерии председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов – припомнете си в този материал!
