"В много трудни времена се озовахме. Може би от перспективата на нашите предци, които е трябвало да оцеляват във войни, ние сме като разглезени хлапета. Но истината е, че ние, както и предците ни, също сме във война. Само че вече не се води чрез очеизвадните средства от миналото. Средствата са други, извратено изфинени. Кукловодите - все същите от миналото, или поне техни преки родови и идеологически наследници.
Разделението между доскорошни приятели, близки, роднини дори, е много страшно. Интелигентният, разумен, осъзнат избор все повече се размива в страхове, предразсъдъци, заплахи. Всеки има своята пробойна - слабо място. И един или друг аспект от сегашните събития, намират тази пробойна, за да окажат въздействие върху иначе свободния ни избор", пише психологът Мартина Иванова във Фейсбук.
"Чета как някои от моите някогашни близки дружки и спътници в пътя на Духа, също са на различни позиции. Разбирам го. Все повече го разбирам - пробойните са на неочаквани места. За мен пътят на душата, в неомърсена и непрекъсната връзка с Твореца, е пътят свободен от тези нечисти експерименталки. Нямам никакво колебание по тази тема. Дали и как биха могли, онези, които все пак искат също да запазят душата си, и да продължават да имат тази фина връзка с Твореца, обаче са допуснали експерименталките в телата си.. не знам. Неведоми са пътищата и Божественият план, който е над всички тези нечисти игри. Може пък и да може? Ще разберем.
Едно обаче виждам ясно пред себе си. Деструктивно е човек да забива в крайността на "олеле, колко е страшно, какво ще става". И също толкова измамна е крайността "Аз ще се изолирам изцяло от това, което става на външен план, ще си медитирам, ще си мантрувам и утвърждавам положително, без да предприемам други действия". Трябва да сме абсолютно наясно какво се случва във външната реалност, какви сили и какви планове задвижват те. Да изразяваме активно позицията си по обществени теми, защото само с мантруване и възвишаване на личната ни енергия, не се променят изцяло обществени процеси.
И също така, да пазим центъра си, личната си енергия, спокойствието и мира в душите. Знам, че е трудно, защото.. пак ще се върна на това - всеки има поне едно лично слабо място, което може да бъде натиснато от някой аспект на случващото се. И все пак, дори във вихъра на страховете ни, на болките в слабостите ни, да търсим да се връщаме към вътрешния си мир. И в моменти в които и аз изпадам в "олеле... какво се случва и какво ни чака", се сещам за любимия ми Виктор Франкъл.
За неговия Свободен Избор - КАК да преминеш през всички житейски изпитания. И за неговото "олеле" - насред тогавашните конц.лагери насред тогавашната форма на издевателства. И отново, и пак, се връщам към неговата "рецепта" за оцеляване и преминаване през немислимото - СМИСЪЛЪТ. Висшият смисъл, визията за съществуването ти, за приноса, който имаш да дадеш на света.
Визията и очакването на онова "утре", наситено със смисъл, заради който можеш и мобилизираш всички неподозирани ресурси в себе си, за да преминеш през долината на сенките, страха и болката. Това сега е временен етап. Нужно е да сме наясно с всичко в него и също така да пазим баланса на енергията си, вниманието си, емоциите си.
Когато преминаваме осъзнато през сегашната долина на сенките, и в същото това време сме устремени към онова светло УТРЕ, в което всички ние, с нашите различия, сме обединени в силата на човешкото, на творчеството, на добруването... то тогава ще имаме силите, куража, любовта и вярата. Ще се справим."
