Водата е едно от най-големите богатства на България. Чистата вода е право на всеки, но друг е въпросът колко от градовете и селата имат достъп до такава. През последните години по Оперативна програма "Околна среда" на ЕС, много общини подадоха проекти за реконструкция и модернизация на водопроводните си мрежи. На практика за подмяната на старите водопроводни тръби се говори от доста време, но подобни инвестиции според регионалните ВиК дружества са непосилни за изграждане и получаването на нов водопровод и пречиствателна станция е мираж за много общини.
В момент, когато на общините беше поставено условие за подпомагане при непрекъснато поскъпване на тока, на 31.01. 20022 г. Министерски съвет (МС) взе решение да подпомогне ВиК дружествата. Те ще бъдат компенсирани за повишените цени на електроенергията чрез специални програми. Това се случва в резултат на изменение на Програмата за компенсиране на небитови крайни потребители, касаещо ВиК операторите.
На 22 януари 2020 г. правителството отпусна 1 млрд. лева към бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 1 млрд. лева, които бяха предназначени за учредяване на "Български ВиК Холдинг" ЕАД., но реалната ситуация в сектора не се промени. През януари 2022 г., по време на парламентарния контрол, вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов съобщи, че "Български ВиК холдинг" ЕАД по индивидуалния отчет към 30 септември 2021 г. отчита загуба от 944 000 лева.
На 1 февруари от Министерски съвет обявиха, че ще бъдат отпуснати 61 милиона лева за ВиК дружествата, за да бъдат компенсирани за поскъпналия ток. Според правителството така ще бъде стабилизирано разклатеното финансово състояние на сектора и ще се гарантират ВиК услугите за хората.
През последните години финансовото състояние на целия сектор не е цветущо. Реално МС отпуска компенсация, но предвид непрекъснатите загуби, които се отчитат във ВиК дружествата, възникват въпросите как ще бъдат похарчени тези пари. Нека да не забравяме, че и много общини са в същото положение, с непрекъснато растящи сметки за електроенергия и поставяне пред проблем, който е непосилен.
Излизането на ВиК структурите и общините на свободния пазар беше предвидено преди месеци, но реално няма разработени програми и действия, които да са предприети в тази посока. В общините няма енергетици. С енергетика в повечето общини се занимават всички други, но не и хора, които наистина знаят какво вършат. В повечето случаи, счетоводителят е този, който се занимава с енергетика. Така няма как да бъде постигната нито енергийна, нито икономическа ефективност. Дали политиката на общините е правилна? При положение, че има тесни специалисти по култура, образование, юристи, социални дейности, европроекти, не е ли нужно да бъдат търсени и тесни специалисти, свързани с енергетиката и ВиК мрежата? Длъжна ли е държавата да мисли за тези въпроси при положение, че всяка една община има собствен бюджет и план, по който да бъдат изразходвани средствата?
На практика, какви са реалните действия за енергийна ефективност, които са предприели общините и ВиК сектора през последните години? Ако вземем за пример Столична община и високите сметки за електроенергия през последните месеци, там също нямат енергетик. Реално се харчат едни огромни средства, но няма хора, които да мислят в посока как да бъдат намалени тези средства, за да бъдат изразходвани правилно.
През последното десетилетие сме убеждавани, че загубите във ВиК сектора се дължат на остарялата мрежа и загубите на питейна вода. Дали това обаче реално е така?
Има два основни способа за захранване на питейната вода – помпен и гравитачен.
При помпения способ, помпите пълнят резервоар, подавайки вода непрекъснато. Този тип съоръжения не са автоматизирани, т.е. нямат прекъсвачи и работят 24/7 т.е. непрекъснато. Независимо дали резервоарът е пълен или не, те работят на празен ход и харчат ток. По този начин от ВиК дружествата се отчита, че през помпата е минала вода, харчили са ток 24 часа, но реално не е било необходимо. Можем да направим една елементарна, примерна сметка. Ако на час тази помпа харчи 100 кв./ч, то за 24 часа ще бъдат похарчени 2 400 кв./ч., но голяма част от този разход е направен на празен ход, без никакво полезно действие. В зависимост от помпата, ако същата изтласква 100 кубика вода /по технически характеристики/, но реално резервоарът е пълен, то тази вода реално не е изпомпена, въпреки че е похарчена енергията затова. За ВиК дружествата това се отчита като загуба от 60-80%, но тя всъщност никога не е губена. Това е начин да бъдат оправдани едни разходи за електроенергия, която е изразходена. Тази работа на помпата на празен ход се отчита като загуба по водопроводната мрежа. Всеки от нас си дава сметка за това колко много вода би трябвало да има по улиците, ако наистина употребяваме едва 20 – 40% от водата, която преминава през ВиК дружествата.
Другият проблем е с вилните зони, които се захранват от помпи, без да се отчита никаква ефективност на извършваната работа. На много места сметката за консумираната енергия е по-голяма от платената, реално консумирана вода. Липсата на специалисти, които да решат тези проблеми, липсата на практично мислене, води до загуби в сектора, които покриваме всички ние като потребители. Времето се променя и автоматизацията на сектора е задължителна, защото ако има прекъсвачи, които изключват помпата автоматично, то това просто решение би спестило много разходи. На практика се отчитат загуби, но нерядко те не са загуби на вода, а на енергия, без тази енергия да бъде оползотворена. Другият проблем е липсата на разходомери, за да се види колко точно вода се харчи. Ако ги имаше, то проблемът с работата на помпите на празен ход ще бъде осветен много бързо.
В цяла България, в повечето помпените станции не стъпва никой. Цената на водата непрекъснато расте, защото никой не прекъсва порочният кръг и не търси истинския проблем. Идва въпросът: щом харчиш толкова пари за ток, има ли човек, който да следи енергийната ефективност, който да извършва контрол на тези разходи? Електромерите показват колко е изразходвано, а не дали е изразходвано правилно или не.
При гравитачния принцип на водоснабдяване възниква друг проблем. Голяма част от разхода на вода не може да бъде отчетен. Съществуват много незаконни свързвания, а тази вода няма как да бъде отчетена. Това се позволява от липсата на разходомери. На много места хората са против изнасянето на водомерите извън имотите им, както енергодружествата направиха с електромерите. Това обаче е начинът да бъдат хванати неправомерните включвания, а разходите за вода биха спаднали значително. Реално не загубите на вода са големи, а кражбите. Ако не се отчита правилно изразходваната вода, голяма част от водата изчезва. Другата част от водата се отчита за подадена, но тя стига ли реално до потребителя?
Липсата на разходомери в системата го позволява. Никой не може да каже реално какви разходи са направени за изпомпването на един кубик вода. Колко електроенергия е изхарчена - особено при помпените групи. Липсата на реални данни в сектора води до непрекъснатото затъване на системата. Тази информация би помогнала и показала каква е реалната ефективност и то не по изчисления, а на практика. При добро желание ВиК дружествата могат да разберат каква е цената на кубик вода – колко енергия е нужно за набавянето ѝ. Ако има истински показатели, то на светло могат да бъдат изведени истински нередните практики на сектора. Показателите на различните дружества ще покаже къде са слабостите и пробойните, които трябва да бъдат запушени. Използването на статистиката е жизнено необходимо. Трябва да бъдат анализирани данните, които се събират. На първо място фактурите за електроенергия, показателите на помпите в станциите, чрез които статистиката ще хване точно тези разминавания и ще е по-лесно да се покаже какви действия трябва да бъдат предприети, за да се намали рязко консумацията на енергия.
Отпуснатите компенсации от МС ще бъдат получени до 31 март, но някой дава ли си сметка как ще бъдат похарчени? Каква ще бъде ефективността? Много от ВиК дружествата настояват, че има нужда от подмяна на водопровода. Но това няма да донесе реална промяна в начина на отчитане и на харчене на парите. Няма да донесе промяна в работата на дружествата.
В едно са прави ВиК дружествата. Водопроводите са стари, стават аварии, но никой не се знае колко вода е загубена. Това никой не го отчита. С авариите се изписват количества, които никой може да кажат какви са. И за да бъдат решени проблемите, то контролът е истински необходим. Липсата на контрол, не само на високо, но и на ниско управленско ниво, води само до задълбочаване на проблемите.
Без да има установена програма за работа и приемане на съответни мерки, които да се спазват, има ли смисъл да се налива вода в пясък? Парите ще бъдат похарчени напразно. На практика всяко едно ВиК дружество трябва да има създадена програма, която е обоснована с анализи. Да се види къде са отишли парите, които са събрани от сметките на гражданите, какви са реалните инвестициите, какви с разходите за аварии и водоподаване. Всяко едно дружество иска повече пари, но в същото време почти никое от тях не предприема мерки за намаляването на разходите – няма анализи, данни, никой не знае какво е реалното състояние на мрежата, какво се инвестира, губи и плаща.
А всички ние като потребители, като данъкоплатци, имаме право да знаем за какво плащаме. За да не допускаме над 60% загуба на вода, която всъщност не съществува.
Риск: Ще има ли вода навсякъде в България след поскъпването на тока
Автор: Анна Борисова