“[Жената] доживя днес след 50 годишния свободен живот: да предприемат ограничения на нейното образование, да не я искат като учителка, да не я допускат до обществени и държавни служби, а от заетите такива да я изхвърлят, да не я допускат да изпълни своя дълг на майка на народа си.”
Още: Най-важните новини за деня: 24 февруари 2025 г.
Още: Напред към алтернативната енергия: Как е в ЕС и по света? (ВИДЕО)
Димитрана Иванова
Димитрана Иванова е родена на 1 февруари 1881 г. в Русе. След като завършва Девическата гимназия* в Русе, на 16 г. заминава да учи философия и педагогика в Цюрих, Швейцария, тъй като по това време Софийският университет все още не приема жени. След завръщането си от Швейцария става учителка и преподава в Попово, Шумен, Плевен, Велико Търново и Русе. В тези години започва да пише за вестниците „Учителска пробуда“ и „Женски глас“ (вестникът на Българския женски съюз (БЖС), организация, основана през 1901 г. за защита правата на жените, която за пръв път обединява тогавашните регионални женски клубове), както и за списанията „Учител“ и „Училищен преглед“, издавани от Министерството на народното просвещение.
През 1908 г. Димитрана оглавява русенското женско дружество „Добродетел“ и остава негова председателка в продължение на 3 години. През 1911 г. взима участие и в конгреса на БЖС, на който основна тема са избирателните права на жените. Тя участва в обсъжданията на конституционните разпоредби за правото на глас на жените, и се присъединява към специалната комисия към конгреса за изследване на избирателните права на жените от юридическа гледна точка.
Още: Прогноза за времето - 25 февруари 2025 г. (вторник)
Още: Военният самолет „Спартан“ летя два пъти днес - за донорска ситуация и за болно дете
По време на Балканските войни и Първата световна война Димитрана е медицинска сестра, а след войните се посвещава изцяло на социална и политическа активност. През 1920 г. става редакторка на в. “Женски глас”.остава такава до 1944 г., и пише статии за почти всяко издание. През 1926 г. е избрана за председателка на БЖС и управлява организацията в продължение на 20 години. Под нейното ръководство влиянието на БЖС нараства сред гражданските организации и помага за формирането на социалните и идеологически тенденции.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Слава на Украйна! Моментална забрана на "Възраждане"! - горещите теми в интернет на 24 февруари
Още: Парите за програмите на БНТ и БНР: Правителството реши, следва парламентът
В началото на 20-те години на XX в., вече омъжена и с три деца, Димитрана осъзнава, че ѝ е нужно правно образование, за да е в състояние да направи повече за каузата на жените. Отказано ѝ е да се запише в юридическия факултет на Софийския университет с мотива, че не е завършила средното си образование. В годините, когато тя е ученичка, момичетата учат с две години по-малко от момчетата, тоест гимназиалното образование за момчета и момичета все още не е изравнено като продължителност и програма. Този отказ не я разколебава. В автобиографията си тя пише, че това е моментът, в който дълбоко осъзнава, че “трябва да се бори срещу несправедливостите спрямо жените и срещу формализма.” Димитрана полага необходимите изпити и успява да запише право през 1927 г.
Малко по-късно Димитрана създава сп. „Жената“ (1928), специализиращо в изследване на правните аспекти на статуса на жената, и става негова редакторка. През този период тя води и кампания за равенство на половете в образованието и реагира срещу опитите на правителството да създаде отделни училища за момичета. Бори се за правото на юристките да упражняват професиите си като адвокатки и съдийки (те получават това право чак през 1944 г.), и се застъпва за това, жените да могат да заемат работни места в държавни и обществени институции и да участват в управлението (напр. общински съвети и училищни настоятелства). “Окачените табели из разните учруждения, че служби за жени няма, и разните наредби, да се съкратят преди всичко жените, са унизителни и оскърбителни за демократична България. Те трябва да бъдат премахнати. Докато съществуват тия въпроси за ограниченото право на жената да учителствува и да заема държавни и обществени служби, до тогава тия въпроси няма да слезат из дневния ред на нашите конгреси”, пише тя.
Борбата за избирателни права е дълга, започва още от началото на XX в. и среща силна съпротива. През 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участва в гласуването. Въвеждат се и неравни изисквания по отношение на образователния ценз – средно образование за жените, само грамотност за мъжете.
Още: Виктор Лилов: Властта е като наркотик – колкото повече я употребяваш, толкова повече искаш (ВИДЕО)
Под ръководството на Димитрана (като лидерка на БЖС) българските суфражетки постигат частичен успех през 1937 г., когато “жените майки от законен брак” получават правото да гласуват в местните избори, а през 1938 г. всички жени над 21 години, които принадлежат към категориите “омъжени, разведени или вдовици”, са допуснати до участие в парламентарните избори (но не и неомъжените възрастни жени). Новият избирателен закон обаче дава на жените право само да гласуват, но не и да бъдат избирани (т.е. те получават само активно избирателно право). Ситуацията с избирателните права на жени е подобна с тази на Франция и Швейцария, които много рано обявяват универсално мъжко избирателно право и допускат жени избирателки много късно.
1944 г. отбелязва края на автономните женски движения в България. Тя е преломна и за Димитрана. С идването на комунистическия режим тя е обвинена в профашистки и пронацистки дейности заради множеството международни контакти на Българския женски съюз. Успява да избегне смъртна присъда, но прекарва 4 месеца в затвора. Забранява ѝ се да практикува право, изключена е от Съюза на журналистите, след като членува в него в продължение на 22 години. Членството ѝ е възстановено през ноември 1959 г., шест месеца преди смъртта ѝ.
* Първото светско училище за момичета е създадено през 1841 г. и техният брой достига 90 през 1878 г.
Източник: Francisca de Haan, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, A Biographical Dictionary of Women’s Movements and Feminisms; БАУЖ; Назърска, Жоржета, и Даскалова, Красимира, Женско движение и феминизми в България; От сянката на историята: Жените в българското общество и култура.
„Паметни жени“ е кампания на Български хелзинкски комитет.
