В Газа слуховете за дипломатическите стъпки напомнят на летящите в небето безпилотни самолети – те са неизменни, но винаги далечни. След идването на власт в Египет на „Мюсюлмански братя” Кайро използва цялото си влияние за разрешаването на тази главна регионална криза. Въпреки това, да се сложи край на една война винаги е по-трудно, отколкото да се започне, и конфликтът между Израел и „Хамас” не е изключение от това правило.
Двете враждуващи страни директно не общуват помежду си, а цикълът на насилие между Израел и Ивицата Газа е подчинен на особени неписани правила, които изключително затрудняват намирането на дипломатическо решение. Израел и „Хамас” имат вътрешни опасения, които надделяват над всичко останало. Разлетите и неопределени цели на всеки от лагерите често са по-скоро резултат само на възприятие, а не отразяват постигнати конкретни резултати. „Хамас” и Израел искат да постигнат благоприятни за тях условия за прекратяване на огъня. Преди всичко целят да представят това като символична победа над врага.
Двата лагера са убедени, че само отговарят на агресията на противника. Израел предприе операция „Стълб на отбраната” в отговор на зачестилите през последните месеци ракетни атаки срещу израелската територия. Ликвидирането на харизматичния лидер на въоръженото крило на „Хамас” Ахмед ал Джабари беше сериозен удар за организацията. Освен това, последва цяла серия от удари по пускови ракетни площадки. На този етап Израел успя да постигне своите цели – да накаже „Хамас” и да възстанови фактора на сплашването.
Дезорганизираното палестинско движение отново се взе в ръце и реши да отмъсти за загиналия лидер, като изстреля срещу Израел стотици ракети, които ловко са били скрити зад плътното градско строителство в Газа. Въпреки ефективността на израелската система „Железен купол”, част от ракетите успяха да достигнат до Тел Авив и Ерусалим, като за пореден път промениха играта. Що се отнася до „Хамас”, то задачите на движението на този етап са изпълнени, а ударите по големите израелски градове удовлетвориха жаждата за мъст.
Въпреки това, Израел просто не можеше да допусне да се създаде впечатлението, че израелските градове може безнаказано да бъдат обстрелвани. В резултат – Израел засили бомбардировките и подготовката за сухопътна инвазия. Дори и да се стигне до сухопътна операция израелското правителство не смята да отстрани от власт „Хамас” и отново да окупира Газа. В същото време то не може да си позволи да прекрати тази операция, тъй като няма никакви гаранции, че ракетите няма да полетят отново след няколко седмици или месеци. Освен прекратяване на ракетния обстрел Израел иска дългосрочно примирие с гаранции от страна на Египет.
„Хамас” от своя страна иска сваляне на блокадата, откриване на границите и прекратяване на насочените удари срещу лидери на движението. Сегашните операции още повече усложняват и без това нелеките преговори, които страните водят с помощта на посредници. Дори и те да приключат успешно не се отменя нуждата от едновременно прекратяване на огъня. Ситуацията е толкова сложна, че е нужно настроените срещу примирието палестински организации да изстрелят само една ракета, за да бъдат заличени всички постижения.
Фигаро
