Румен Радев встъпва във втория си мандат с доверие от 58,5% от българите и неодобрение от 32,1%. Останалите не могат да преценят. Така рейтингът на президента на прага на новия мандат е +26,4.
Още: Първият фестивал на античните театри е тук: Големите имена на Древна Гърция оживяват (ВИДЕО)
Още: Директорка на училище ухапа водещия на "Съдебен спор" Жоро Игнатов (ВИДЕО+СНИМКА)
Данните са от представителното за пълнолетното население на страната проучване от независимата ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“, направено по метода „лице в лице“. То е проведено сред 805 пълнолетни българи между 6 и 14 януари.
Останалите фигури с положителен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, Стефан Янев, Асен Василев и Илияна Йотова.
Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на традиционните за нашето общество негативни нагласи към политическите фигури в страната. През декември 44,2% от българите изразяват лично доверие към нея, 41,2% казват, че нямат доверие в нея, а останалите се колебаят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът й е +3.
Още: Kaufland и УНСС стартират съвместна Data Academy
Още: По градове: Времето утре - 3 април 2025 г.
Стартов кредит на доверие към правителството
Още: Пари за великденски добавки за пенсиите има: Държавата каза колко
Още: Твърдение: Пеевски се обади 3 пъти, за да спре ключов за военната ни индустрия проект
След първия месец работа на новото редовно правителство на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от дела на тези, които нямат. За последен път това се случи през 2009 г. в при встъпването в длъжност на първото правителство на Бойко Борисов. Сега 44.9% от запитаните българи изразяват доверие в новото правителство, а 39% – не. Останалите не могат да преценят.
Още: Прогноза за времето - 2 април 2025 г. (сряда)
Още: Най-важните новини за деня: 1 април 2025 г.
През последните години доверието в правителството се запази на трайни нива от около 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „Борисов 3“, последван от покачване на положителните оценки за правителството по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.
Начални положителни сигнали за парламента
Парламентът традиционно е институцията с най-ниско доверие у нас. В последните години доверието в парламента се запази около и над 20%, а от средата на 2020 г., заедно с протестите, делът на положителните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-то Народно събрание е регистриран ръст в дела на одобрението.
През януари 2022 г. 31,9% от запитаните изразяват доверие в парламента, а 56,9% изразяват недоверие. Останалите не могат да преценят.
