Абсурдният, но злокобен арест на беларуски редактор, публикувал снимки на плюшени мечета, е един от многото примери за начините, по които бившите соц държави не позволяват на свободата на словото да се развива.
Организацията на медиите в Източна Европа, която следи настроенията в ред държави, наскоро изрази "загриженост" от поведението на властите спрямо журналистите.
Макар че се водят "републики", малък брой от въпросните страни са наистина демократични. Част от тях са чисто и просто автокрации, които не спазват човешките права на гражданите си и потъпкват свободата на словото, изтъква коментатор на "Гардиън", цитиран от БГНЕС.
Политическите лидери в тези държави ограничават медиите, като арестуват журналисти и повдигат срещу тях измислени обвинения. Те пренебрегват физическите разправи с журналисти, като не ги разследват никога и отказват да дават лицензи на нови радия и телевизии.
Те също извършват пропаганда, като отричат автентичността на материалите, изготвени от чуждите медии. Словесните нападения над издания, било то родни или чуждестранни, са ежедневие.
В Румъния, например, временно изпълняващият длъжността президент Крин Антонеску обяви публикациите на "Вашингтон пост" и френския "Монд" за "заразни" и опетняващи имиджа на Букурещ пред света.
А в съседна България премиерът Бойко Борисов нападна медиите заради скептицизма им към вътрешното министерство, като заяви: "Който критикува МВР, обслужва мафията".
В Черна гора политическият лидер Мило Джуканович, който бе основна фигура на политическата сцена в продължение на две десетилетия, настоя, че целта на местните "Вести", "Дан" и "Монитор" е да "унищожат и оклеветят" страната, както и самия него.
В Сърбия пък държавният глава Томислав Николич обеща по време на предизборната си кампания, че ако дойде на власт, ще нареди на обществената РТС да отразява всяко едно негово движение и решение. "Защото съм президентът на Сърбия", изтъкна той.
В Босна и Херцеговина Милорад Додик – президентът на Република Сръбска, обвини Лиляна Ковачевич в лъжа и я изгони от пресконференция, като я предупреди да не се връща никога.
Косоварът Халил Матоши от "Коха Диторе" бе пребит зверски от трима непознати на 10 юли, докато се прибираше към дома си в Прищина.
В Беларус Ирина Калип – кореспондент на "Новая газета" в Минск, откри кокоша глава, увита в найлонова торбичка, в пощенската си кутия. Това бе поредното предупреждение към нея, след като в миналото бе пребивана и заплашвана многократно.
В Украйна пък започна разследване на Микола Княжитски – директор на частна национална телевизия. Целта на властите е да открият дали журналистът е "укривал данъци", което според "Репортери без граници" е вид тормоз.
Но списъкът не се изчерпва само с това. В Русия – страната, която някога управляваше тези "републики" директно, а днес го прави прикрито, положението е още по-тежко. Нарушенията на свободата на словото там са позорни.
Според генералния секретар на Организацията Оливер Вуйович, "политиците (в тази част на континента – б.р.) трябва да разберат, че свободата на медиите е основата на демокрацията".
И той, разбира се, е прав. Демокрацията и свободата на словото вървят ръка за ръка. Едното не може без другото.
Редактор: Ая Косарова