Български хелзинкски комитет (БХК) настоява за разследване дали е било законно да се забранява на бежанци да напускат лагера в Харманли. Искането си организацията отправя в писмо до главния прокурор.
“Съгласно съобщение на интернет страницата на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), ограничението е наложено със заповед на председателката на ДАБ и е “превантивна мярка“. Това е в разрез със Закона за здравето, както и с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Предприемането на мерки по Закона за здравето е в компетентността единствено на министъра на здравеопазването, а не председателя на ДАБ. Роля в координацията на мерките има и главният държавен здравен инспектор“, посочват от БХК.
От Хелзинския комитет посочват, че Закона за здравето дава възможности за лишаване от свобода (“задължителна изолация“) на заразоносители и инфекциозно болни в определени хипотези. Това е в съответствие с едно от легитимните основания по Конвенцията за правата на човека.Тези възможности са две – в болнично заведение и в домашни условия. Във всички тези случаи задължителната изолация се осъществява с разпореждане на медицински лица (ръководителите на лечебните заведения и личния лекар).
По-важно, предвид фактите по настоящия случай обаче, е това, че Законът за здравето допуска лишаване от свобода (“задължителна изолация“) само на заразоносители и на болни хора, а това, че те са такива, следва да се докаже и в никакъв случай не може да се презумира. Това произтича от високия статут, който правото на лична свобода и сигурност има в международното право.
Нито конвенцията, нито Законът за здравето допускат лишаване от свобода с превантивна цел на здрави хора, каквито са огромното мнозинство от настанените в РПЦ-Харманли. Поради това, макар да е допустимо изолирането на заразно болни или заразоносители от медицински лица в специално оборудвани за целта помещения вътре в РПЦ-Харманли, е категорично недопустимо и представлява както противозаконно, така и произволно лишаване от свобода ограничаването на напускането на центъра от всички негови обитатели, които в огромното си мнозинство са здрави хора.
В писмото се обръща внимание, че след издаването на заповедта на председателя на ДАБ в центъра продължиха да се настаняват здрави хора, както и от него да се извеждат хора за трансфер в други центрове, който факт сам по себе си подронва заявената цел на мярката – да се опазят от действителни или предполагаеми зарази други лица. “Превантивната цел“ на мярката, наложена от председателя на ДАБ, на практика превръща този център в концлагер – място за масово произволно лишаване от свобода.
