Българският хелзинкски комитет (БХК) изпрати писмо до омбудсмана Мая Манолова с искане да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето (ЗОСЛ).
Директорката на Правната програма на БХК Маргарита Илиева, която е автор на писмото, посочва, че забраната е дискриминационна, защото засяга несъразмерно мюсюлманските жени, противоречи на Конституцията и международното право по правата на човека. Не на последно място тя сочи, че съгласно научното знание от областта на обществените науки, тази забрана е предпоставка за радикализация на мюсюлмански общности.
"Законът дискриминира мюсюлманките и оттам, мюсюлманите. Той е ислямофобски и сексистки, защото засяга мюсюлманската общност изключително или поне несъразмерно повече от всяка друга общност, и защото преследваните лица ще бъдат изключително жени. Мюсюлманките ще бъдат насилени със средствата на държавната принуда да търпят вмешателство в дълбоко лична сфера, каквато е обличането на собственото тяло и представянето му с избран образ в обществото. Законът отрича личната суверенност на тези жени и поставя държавата в ролята на техен опекун, който по-добре от тях знае как е добре за тях да се обличат и им го налага без оглед личната им воля. Свободата на жените не може да се охранява, като им се забрани изборът", се казва в писмото.
Според адвокат Илиева, вместо да ги откаже от носенето на религиозно облекло, забраната ще принуди жените, практикуващи пълно забулване, да не излизат от дома си, което ще ги обрече на изолация от обществения живот.
От БХК са категорични, че аргументът относно липсата на традиции в България за пълното забулване на лицето, не е законно основание за ограничаването на свободното вероизповедание на онези, които носят такова облекло по верски причини. Според правозащитниците не става ясно как мюсюлманките ще застрашат националната сигурност със своите забрадки и воали.
"Приетият закон е в разрез с основните права на свободно вероизповедание и на неприкосновеност на личния живот на гражданите. Поради това законът е в противоречие с Конституцията и Международния пакт за граждански и политически права", посочва адвокат Илиева.
Според нея законът е в противоречие и с категорична препоръка на Съвета на Европа такива безогледни забрани да не се приемат; с позициите на международни неправителствени организации, както и със Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (2015-2020 г.), приета от Министерския съвет на България.
От неправителствената организация посочват и друг аргумент срещу закона.
"Научното знание от областта на обществените науки показва, че подобни маргинализиращи мюсюлманите забрани е по-вероятно да обусловят радикализация, отколкото да я предотвратят. Социалната изолация и изключеността, претърпяната дискриминация, имигрантският статут или отрицателни преживявания преди или след имигриране, както и маргинализирането на групата, към която принадлежи индивидът, са все фактори за радикализация. Ето защо, като разпалва антимюсюлмански настроения и потиска мюсюлманите, законът вероятно ще предизвика противопоставяне между групи в обществото", се казва още в писмото.
За пример от БХК посочват становището на Главното мюфтийство, според което той се приема като антимюсюлмански дори от верски общности, които не практикуват пълното забулване. Привърженици на терористичните организации също пропагандират, че западното общество потиска и дискриминира мюсюлманите и приетият закон с всички основания може да бъде прочетен като доказателство за това от засегнатите общности.
