Работната група, участвала в разработването на проекта за нов Наказателен кодекс, отхвърлила искане на Българския хелзинкски комитет за легализиране на притежанието на малки дози наркотици. Това съобщиха участници в заседанията на Работната група, в която влизат магистрати, служители на различни правоохранителни ведомства, представители на академичната общност и различни експерти.
Лично председателят на БХК Красимир Кънев е настоявал в разпоредбата относно "Трафик на наркотични вещества или аналози" да бъде записано, че наказателна отговорност за притежаване на малки дози наркотични вещества не трябва да бъде носена от лица, които са пристрастени към тях. Мнозинството в Работната група обаче не приело това искане на Хелзинкския комитет, предаде БГНЕС.
"Приемането на предложението на Българския хелзинкски комитет би изправило пред сериозен риск борбата с разпространението на наркотици и би вързало ръцете на полицията", коментираха юристи. По думите им предложението на правозащитниците щяло да осигури перфектно алиби на едрите и средните нива наркоразпространители, които щели да наемат наркозависими лица за дистрибуция на дрогата до крайния й получател. Така, дори и да бъдат арестувани с дрога в себе си дилърите щели да се оправдаят, че тя е за лична употреба, а техните адвокати с лекота щели да ги измъкнат от правосъдието.
Участници в Работната група припомнят, че Българският хелзинкски комитет се е включил в работата по проекта за нов Наказателен кодекс още през 2012 година. Юристи от Работната група посочиха, че тя е отхвърлила и друго "екзотично" предложение на Красимир Кънев, чието приемане би "взривило" българската общественост. Правозащитникът предложил за "по-леки" престъпление, вместо наказанието да се изтърпява в затворите, въвеждането на "дневно" или "нощно" лишаване от свобода, както и лишаване от свобода в края на работната седмица, известно като weekend detention.
Още през 2012 г. Красимир Кънев е атакувал предизвикалия дебати текст в чл. 305, ал. 3 от проекта за нов Наказателен кодекс, който гласи: "Български гражданин, който се постави в услуга на друга държава или на чужда организация, или на организация под чужд контрол, за да й служи във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години." Пред Работната група обаче Кънев признава, че и в сега действащия Наказателен кодекс съществуват подобни текстове, като настоява в проекта те да отпаднат. "Подобен състав няма място в системата на наказателното правораздаване на едно отворено демократично общество", аргументира се пред Работната група Красимир Кънев.
Като цяло Работната група е отхвърлила почти всички предложения на Българския хелзинкски комитет, като това е ставало и чрез търсенето и на допълнителни експертни мнения, включително на медицински лица. Участниците в Работната група посочиха, че заседанията й многократно са били отлагани, заради изричното настояване на председателя на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев да присъства лично на тях.
