Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила решението на Софийския апелативен съд, с което присъдата на украинеца Роман Логвиненко, подсъдим за атентата с гранатомети срещу бившия съветник в ДАНС Алексей Петров, бе намалена от 15 на 10 години "лишаване от свобода".
Според прокуратурата, в периода от неустановена дата на началото на пролетта на 2014 г. до 29.10.2015 г., в съучастие с Артьом Темпински - извършител, Максим Чорний - извършител и Йевен Балков - помагач, Логвиненко умишлено склонил тримата да участват в извършването на убийството на Петров. Обвинителите също така смятаха, че подсъдимият е купил колите, с които е организиран атентата и е осигурил оръжието. Давал е и съвети на съучастниците си.
На 29 октомври 2015 г. на кръстовището между улиците "Проф. Милчо Лалков" и "Светослав Минков" в столичния кв. "Кръстова вада" Темпински и Чорний стреляха два пъти по бронирания автомобил на Алексей Петров с гранатомети, но снарядите не можаха да проникнат в колата.
През 2019 г. Софийският градски съд призна Логвиненко за виновен и го осъди на 15 години затвор. Магистратите обаче го оправдаха по обвинението, че е подбудител и организатор на покушението. Година по-късно апелативните съдии намалиха присъдата, но въпреки това Логвиненко я обжалва пред Върховния касационен съд.
Тричленният състав на ВКС намира, че протестът и жалбите са неоснователни. По повод на възражението за произнасянето на осъдителна присъда по факти, които са различни от тези в обвинителния акт, в решението на върховните съдии пише: „Действително съдът е приел сред фактическите си констатации и посочените факти, които не са отразени в обвинителния акт, но принципно имат отношение към деятелността на подсъдимия Логвиненко. Същите притежават характеристиките на допълнителни факти, които не заместват или изключват релевантните такива, описани в обвинителния акт и приети за установени от съда, и по-точно тези, които са обусловили правните изводи досежно действията му по подпомагане на извършителите (подсъдимият е оправдан като помагач за част от първоначално инкриминираните дейности).“.
Относно оплакванията за нарушения при оценката на доказателствата и доказателствените средства съдебният състав на ВКС приема, че в акта си въззивната инстанция, от една страна, е констатирала правилност в оценъчната дейност на първия съд, а от друга, е обсъдила обстойно и задълбочено доказателствената съвкупност, събрана в хода на проведеното от двете инстанции съдебно следствие, като е дала своята оценка на всички доказателства и доказателствени източници.
Това позволява на страните и на контролната инстанция да проследи начина, по който е формирано вътрешното убеждение на апелативния съд.
Според върховните съдии е невярно твърдението на защитата, че не са обсъдени експертните заключения. Освен че въззивният съд е провел съдебно следствие, в което е извършил допълнителни разпити на вещите лица, в акта си е обсъдил експертизите, като им е дал аргументирана оценка. Тричленният състав на ВКС споделя мотивите на долните инстанции за това, че по категоричен начин е доказано осъщественото от Логвиненко престъпление.
Приетите релевантни факти, относими към дейността на подсъдимия, правилно са квалифицирани като действия, улесняващи извършването на престъплението. Върховните съдии не приемат и оплакванията в протеста и в жалбите за явна несправедливост на наказанието. Контролираният съд е изложил своята преценка относно значимите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като изцяло е възприел за правилни отчетените от първостепенния съд. Констатирал е в допълнение към смекчаващите обстоятелство и хронично увреденото здравословно състояние на Логвиненко, обсъдил е продължителността на предварителното задържане на подсъдимия, приемайки, че обективно престоят му в ареста има своето въздействие
Съдебният състав на ВКС напълно споделя становището на САС, че независимо от тежестта на извършеното посегателство конкретният принос на подсъдимия е сравнително по-малък от този на останалите участници – извършители и помагач. Намаленото наказание „лишаване от свобода“ от 15 на 10 години е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите на генералната и специална превенции.
Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
