Сръндак-албинос живее в горите на едно от ловните стопанства на ЮЦДП-Смолян, в района на Западни Родопи. Животното е засечено от фотокапаните, поставени от служителите на държавното горско предприятие. Често през последните 2 месеца белият сръндак е излизал около местата, където дивечовъдите подхранват животните през зимата. Снежнобелият сръндак е на видима възраст между 5 и 7 години.
„Това е много рядко явление. Вероятно е вследствие на близкородствено кръстосване, поради което са настъпили генетични промени във външния вид. Докато при други животни близкородствените връзки са по-редки, то при сърните явлението е изключително често поради начина им на живот. Сърната има много малка площ, която обитава, и не е склонна да извършва дълги миграции“, обясни директорът на ЮЦДП инж. Здравко Бакалов.
По-скритият начин на живот на вида е позволил на албиноса да оцелее толкова време сред природата.В месеците с много сняг сръндакът има добро прикритие от хищниците, но през пролетта фигурата му се очертава от далече.
Опазването на дивеча и подхранването му в студени зимни условия е от първостепенно значение за Държавните ловни стопанства на ЮЦДП-Смолян.
През зимата естествената храна е твърде оскъдна. Ако има естествена храна, то снежната покривка я прави недостъпна. Затова с появата на първите сериозни снегове и понижаването на температурите, в ловните стопанства се осъществява ежедневно зареждане на хранителните комплекси.
Дивечът се подхранва предимно с концентриран фураж /царевица, ечемик и гранулиран фураж/, груб фураж /сено и люцерна/ и сочен фураж /земна ябълка, картофи, цвекло, ябълки/. Набляга се и на поддържането на т.нар. солища, които осигуряват необходимите минерални вещества за метаболизма на дивеча.
ОЩЕ: Бяла лястовица се появи в боляровското село Крайново