Netflix пусна нов сезон на шоуто на Дейвид Летърман, наречен "Моят следващ гост не се нуждае от представяне", а героинята на новия епизод бе певицата Били Айлиш. Основната тема на разговора беше животът със синдрома на Турет - това нервно разстройство бе диагностицирано при Били на 11-годишна възраст. Тя говори за диагнозата си през 2018 г., на върха на популярността си, когато феновете забелязаха някои необичайни моменти от поведението й на сцената, а певицата трябваше да обяснява какво се случва с нея, предава БГНЕС.
Още: Актьорът Ненчо Илчев и жена му се разминали на косъм от смъртта
Още: Слави Бинев ще става дядо, щерка му е бременна (СНИМКИ)
По време на разговор с Летърман певицата получи тик - един от симптомите на вродено генетично заболяване. Страдащите от синдрома на Турет могат многократно да изпитват двигателни и звукови тикове през деня.
„Най-често реакцията на хората е смях, защото си мислят, че просто се правя на шашава. Това ме обижда невероятно”, призна певицата.
Според нея тиковете далеч невинаги са забележими, но са "много изтощителни" - например по време на разговор мускулите на челюстта или ръцете й могат да се схванат, но събеседникът няма да обърне внимание на това.
Още: "Жабка за вечеря и дронове с храна": Джералдин от "Игри на волята" разказа за новия си живот
Още: Зрителите на Hell's Kitchen бесни на Мегз, има ли психически проблеми? (ВИДЕО)
„Ако ме снимате дълго време, ще видите много тикове, каза звездата пред журналиста. Тя няма нищо против да обсъжда проблема си публично, защото "това е интересна тема", а синдромът на Турет е много по-често срещан, отколкото може да изглежда:
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Бившите са като Шрек, а "Ергенът" е фалшив: Измамник ли е Мартин? (ВИДЕА)
Още: Кристина Патрашкова с радост ще раздава точки на футболните национали (СНИМКИ)
„Смешното е, че от това страдат много хора, за които дори не бихте си помислили ”, каза Айлиш. Според нея сред колегите й в шоубизнеса има много познати със същата диагноза, но те не искат да привличат вниманието към своето разстройство.
